1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Трети март и българската нация

Обединява или разединява нацията националният празник? Има ли опасност от увеличаване на напрежението по време на официалната държавна церемония днес? - На тези въпроси е коментарът на Еми Барух

default

Не си спомням националният празник на страната да е бил някога повод нацията точно на този ден да бъде дърпана и разделяна от хора, които се явяват в публичното пространство, за да опазят България от нейното население !

Тази година на 3 март се налага да направим и такава сама по себе си парадоксална констатация.

Дни наред в най-различни форуми се обсъждаше темата за това кой е повече патриот и кой не е, какво означава през 21 век да бъдеш националист и какви видове национализъм съществуват.

Сблъсъкът на идеите и патриотарските игри доведоха до реална опасност от физическо стълкновение по време на днешното официално тържество в столицата, на което по традиция е поканен и дипломатическия корпус. Не е нужно да обясняваме как бихме изглеждали пред Европа, ако този елементарен сценарий се осъществи. Нито е нужно голямо въображение, за да си представим как шествието, организирано от « Атака », чиято кулминация ще съвпадне по време и място с официалната държавна церемония, може да се изроди в платформа за публични демонстрации и провокации, каквито се случват по време на всички улични изяви на тази националистическа формация.

Обстоятелството, че кмета на София бе въвлечен в сценария и това стана повод за коментари както на неговия граждански избор, така и на неговите политически амбиции; обстоятелството, че въпросният сюжет цяла седмица се обсъжда в националния ефир и във всички медии, както и изявленията на министър-председателя и председателя парламента, които предупредиха, че не бива да се подценява това, което може да се случи днес около храм-паметника « Александър Невски » направиха такава реклама на митинга на « Атака » , каквато хората на Сидеров сами не биха могли да организират.

След всичко това за ръководството на въпросната партия, както и за симпатизантите на националистите има два избора – единият е да организират строга охрана на шествието и внимателен контрол върху своите, за да бъдат избегнати евентуални сблъсъци и публични провокации, с което да се опитат да докажат, че известните обвинения към тях за нецивилизованост и неспазване на демократичните порядки са лишени от основание. Другият избор е да се възползват от обстоятелството, че ще бъдат под светлината на прожекторите и да повторят още по-високо и още по-безпардонно своите популистки лозунги с надеждата да добият още по-голяма популярност, тъй като подобно политическо хулиганство, както е известно, забавлява масите, които навсякъде по света могат лесно да бъдат обединени от реториката АНТИ …

Има, разбира се и трети вариант :

Въпреки, че в молбата, която "Атака" е отправила до столичната община за провеждане на шествието, се споменава, че формацията има възможности със свои сили да осигури охрана, Сидеров е дал да се разбере, че не изключва възможността в редиците на демонстрантите да има и провокатори. Както отбеляза преди два дни председателят на парламента Георги Пирински, това е удобна формула за избягване на отговорност за съблюдаване на елементарните норми на обществения ред.

Кой от вариантите ще се случи ще научим след няколко часа.
Защо се случи този сюжет обаче е анализ, който предстои да направим и който не бива да отлагаме, защото срещу националпопулизмите и социалпопулизмите, които заемат все по-голямо пространство в публичното говорене все още няма адекватна реакция, която аргументирано да покаже тяхната несъстоятелност.