1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Тревожните планове за Велика Албания и бъдещето на Косово

Оптимистичните планове на Кофи Анан и бъдещето на Кипър. Това са двете теми в днешния Поглед към Балканите.

Леденият вятър развява флага с черния двуглав орел на червен фон пред сградата на албанското посолството на централния загребски площад. Както е обичайно за всички посолства, и албанците са издигнали своя национален флаг. Албанците ли казахме? Всъщност става дума за албанците от Албания. Защото албанците от Косово също смятат двуглавия орел на червен фон за свой герб. Откакто сърбите се оттеглиха от провинцията, орелът преживява неповторим възход. Той е навсякъде: по знамена, запалки и гробищни зидове. Засега обаче изобщо не е ясно дали косовският двуглав орел ще получи и дипломатически статут като официален герб на независимо Косово. Мнозина в Сърбия се опасяват, че албанското национално знаме в недалечно бъдеще може да обозначава и една съвсем нова държава - така наречената Велика Албания, която обхваща всички поселища на албанците в Гърция, Македония, Сърбия, Косово, Черна гора и, разбира се, Албания. До подобно положение може да се стигне само след кървави междуособици, а независимостта на Косово ще разчисти пътя към тях, твърди Белград. Едно изследване, пибликувано наскоро в Брюксел, отделя особено внимание на темата "паналбанизъм". То стига до извода, че не отговаря на истината твърдението за горещото желание на всички албанци да живеят в една държава. Нима това желание наистина е пропагандна лъжа? Албанските бунтовници в Косово и техните съмишленици в Македония първоначално използваха паналбанска реторика. Те успяха обаче да постигнат някакви успехи едва тогава, когато се загрижиха за конкретните нужди на своите сънародници по места. А така наречената Албанска национална армия, която пропагандира великоалбански цели и през последните години привлече вниманието със спорадични акции в Косово и в Македония, не е нищо повече от периферно явнление. Проучването твърди, че тя е изгубила каквото и да било значение, откакто нейните лидери са подложени на наказателно преследване. Но това положение може да се промени, както показват последните събития в Косово. Единственият начин да се запази мирът е с помощта на международната общност и в рамките на една децентрализирана държава албанците в Македония да получат правата, гарантирани в Охридското споразумение, а Косово да получи независимост, обвързана с изпълнението на определени условия. Белградският координатор по косовските въпроси Чович остро атакува брюкселсикя анализ заради това твърдение и казва, че така само се създават нови напрежения. Един от авторите на анализа му отговаря с твърдението, че нито един албанец в Албания не се стреми към обединяване с Косово. Дали обаче това е вярно? По време на посещението си в Косово в началото на този месец, албанският премиер Фатос Нано не се отклони нито на милиметър от официалната позиция на международната общност: бъдещето на Косово ще се решава единствено и само от Съвета за сигурност на ООН в съответствие с резолюция 1244. Нано не реагира на призивите на косовския президент Ибрахим Ругова за повече международна подкрепа в желанието на Косово да получи независимост, но подчерта големия интерес към икономическо и инфраструктурно сътрудничество. Нека да си припомним, че след като албанският лидер Енвер Ходжа през 1948 година се отграничи от своя наставник Йосип Броз Тито и се скара със Сталин, допреди 13 години границата между Косово и Албания беше херметично затворена. Само по време на Втората световна война албанските територии в продължение на 4 години бяха обединени под германска и италианска окупация. Според авторите на изследването, Тирана не се стреми към обединение с Косово включително и поради латентното напрежение между двете двете големи регионални групи в самата Албания - тоските и гегите. Тоските, които живеят в южната част от страната, са в голямото си мнозинство мюсюлмани, само 20 процента са православни. Гегите на север също в мнозинството си са мюсюлмани, а християните сред тях са католици. По време на комунистическата съпротива през Втората световна война и последвалото управление на Енвер Ходжа, тоските бяха в привилегировани позиции и не случайно бяха съгласни с принадлежността на Косово към Сърбия, доколкото в провинцията живеят главно геги. И до днес политическият пейзаж в Албания се предопределя от това разделение, макар и в модернизиран вариант: Демократическата партия на Сали Бериша владее севера, социалистите на Фатос Нано - юга и центъра. При едено евентуално обединение с Косово този баланс ще се наруши във вреда на сегашното правителство. Всъщност, към Велика Албания се стремят главно албанците в чужбина, смятат авторите на изследването, подчертавайки голямата тежест на тази група: по около 400 хиляди души в Германия и САЩ, още стотици хиляди из различни европейски държави. На 20 април ще се проведе референдумът за обединението на Кипър. Според сегашния план на международната общност, до 22 март кипърските гърци и турци трябва да преговарят помежду си. Ако те не успеят да се споразумеят, тогава вече ще се намесят двете държави-гарантки: Гърция и Турция. Ако и след тази намеса няма консенсус, последаната дума ще бъде на ГС на ООН Кофи Анан. Планът на Анан за обединето на Кипър обхваща стотици страници и предвижда федерална държава, състояща се от две равноправни части. Този план миналата година се провали заради съпротивата на лидера на кипърските турци Рауф Денкташ, но сега отново е на дневен ред като основа за преговорите. Спорни са много въпроси, далеч по-важни от тези за химна и за флага. Гръцката страна настоява най-вече за връщане на зигубената собственост, но според плана завръщането на кипърски гърци по родните им места отпреди 1974 година трябва да се ограничи. В Северен Кипър ще имат право да се върнат само две трети от прокудените гърци, като начините за възстановяване на собсвеността им се уреждат по сложна система от правила. Рауф Денкташ настоява обаче, че броят на завръщащите се трябва още да се намали. Кипърските турци, които са четири пъти по-малко от гърците, се опасяват, че завръщащите се гръцки бежанци чрез участието си в избори ще променят съотношението на сили в бъдещия общ парламент. Кипърските гърци пък се боят от присъствието на турската войска. Техният президент Тасос Пападопулос настоява за по-бързото и по-радикално ограничаване на турския военен континенгант на острова спрямо предложенията на Кофи Анан. Други спорни въпроси се отнасят до териториите, които Северен Кипър трябва да върне на южната част от бъдещата федерация, и до плановете за завръщане в Турция на част от турците, заселени на острова през годините на разделението. Най-тежък обаче си остава проблемът с финансирането на обединението, което ще погълне около 20 милиарда евро. Кой ще плати тази сума? Това е най-дискутираната тема в Кипър днес. Южен Кипър, който е икономическият отличник сред десетте страни, влизащи тази година в ЕС, се бои от прекалено голяма финансова тежест. Хората в тази част от острова имат доход на глава от населението, възлизащ на 74 от средния за ЕС, така че Кипър дори ще бъде сред страните в Евросъюза, които повече плащат, отколкото получават. Кипърските гърци се гневят, че хем са били прокудени от Северен Кипър, хем са изгубили имотите си, хем сега трябва вероятно и да плащат за обединението с кипърските турци. Чудно ли е тогава, че 62 процента от тях възнамеряват да гласуват с "не" на реферндума за обединението. Поне това показва едно допитване, проведено от най-големия вестник Филефтерос. Напоследък по улиците на Никозия една думичка се набива в очи по фасадите, стените и дори по вратите: Охи - не на обединението. В Северен Кипър насторението е друго и в общи линии доста положително. За кипърските турци обединението означава членство в ЕС, а оттук - и икономически подем. Към това се стреми най-вече по-младото поколение. Но спомените за времето, когато турците живееха в несигурност, все още са живи. "Искаме вечер да сме спокойни, че и на следващата сутрин ще се събудим живи," обобщава Хилми, шивач от турската част на столицата Никозия.