1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Тревожна ли е кредитната експанзия в Източна Европа

Това е специалната тема в традиционния януарски доклад на Световната банка. Докладът озаглавен ЕС8+2, годишна публикация за икономиките в държавите от Източна Европа, които сега са част от ЕС, отделя специално внимание на кредитния бум в региона и на потенциалните рискове свързани с него. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

default

В доклада си за източно-европейските членки на ЕС Световната банка изтъква, че банковото кредитиране в някои от тях е достигнало свръхразмери, които причиняват нервност у финансовите специалисти от различни сектори, не на последно място у инвеститорите. През последните 10 години банковото кредитиране за частния сектор е нараствало средно с 24% годишно. Особено високи темпове на тази кредитна експанзия са отбелязани в България, Румъния и балтийските държави, където ръстът е достигнал 60%. В доклада се изследват причините за тази експанзия и макроикономическия дисбаланс, които тя създава. Рисковете от свръхкредитирането се смятат за много сериозни. То може да доведе до “прегряване” на икономиките и големи външни дисбаланси, съдаващи особена уязвимост от непредвидими външни икономически фактори.

Самите кредити са непропорционално разпределени между домакинския сектор и бизнес сектора. По-голямата част от кредитите в балтийските държави, България и Румъния са насочени към домакинствата, като най-голям процент представляват ипотечните заеми. Една много малка част от общия размер на кредитите се влага в започването на бизнеси. Според финансовите специалисти концентрирането на нови кредити в домакинския сектор, за консуматорски нужди и заеми за жилища, е непродуктивно и не допринася с нищо за дългосрочното икономическо развитие.

Водещи в отпускането на заеми са чуждите банки в източно-европейските държави, които доминират финансовия пазар. Те са отпуснали около 85% от кредитите на източноевропейския финансов пазар. Тяхното присъствие според доклада в някои държави има негативно големи размери, в Естония например 98% от банките са чуждо притежание, в България през 2005 - 75% . За някои финансови анализатори чуждото банково присъствие е положителен фактор поради общоприетото мнение, че те имат по-добро управление, контрол върху кредитите и способност да абсорбират евентуални шокове. Но според Световната банка тяхното присъствие не е успокоително. Клоновете на големите банки в Източна Европа може да не получат никаква помощ при евентуална криза, а финансови проблеми на главните банки в техните собствени държави могат да се отразят негативно на банковия сектор в Източна Европа. Поради по-големия си опит в оценяването на финансови рискове, предупреждава Световната банка, чуждите банки може да оберат от пазара най-никорисковите клиенти, оставяйки за домашните банкови институции най-рисковите бизнес операции.

Засега бързият ръст на банковото кредитиране според Световната банка не е увредил видимо банковите системи в региона, но е създал опасна уязвимост. Банката предупреждава, че централните банки в региона трябва да предриемат допълнитени и незабавни мерки за преодоляване на създадените дисбаланси, за да не се стигне до нарушаване на икономическия растеж.