1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Трафик на жени

Този месец в България стартира нова програма за борба с трафика на жени на австрийския клон на международната неправителствена организация CARE. Кореспонденция от Виена на Юлия Дамянова

default

По данни на Европейския съюз, годишно около 500 000 жени и момичета попадат в ръцете на трафиканти на хора и биват принуждавани да проституират в Западна Европа. Голяма част от жертвите идват от източноевропейските страни.

Добрияна Петкова е общително 28-годишно момиче. От пет години работи по проблемите на трафика с хора. Автор е на едногодишната информационна кампания на австрийския клон на международната неправителствена организация CARE за работа с потенциални жертви на трафик в България. Информационната инициатива на CARE стартира още през 2003 година. Сегашният проект е продължение на започнатото преди три години.

Разговорът с Добрияна тръгва тромаво. Тя разказва за инициативи, национални планове и превенция. Прекъсвам я. Искам конкретна информация. Цифри. Колко са жертвите на трафик в България? Възраст? Социално положение?

“Има две хипотези. Едната е, че трафикът на хора намалява. Цифрите намаляват, но все още няма единна статистическа база данни. Всяка една организация или институция, работеща по тоя проблем си има собствена база данни. Другата хипотеза е, че трафикът не спада. Напротив. Но просто има други форми на трафик.”

Действително, преглед на статистическите данни в интернет за броя на българките, жертви на трафик, сочи от няколко десетки до няколко стотин жени годишно.

Но как се става жертва на трафик? Класическият сценарий са обяви за работа в чужбина – сервитьорки, танцьорки, детегледачки. Едва след като попаднат при новия си работодател, жените разбират, че естеството на работата им ще е съвсем различно от уговореното. Международните им паспорти се отнемат и вече няма връщане назад.

Но програмата на CARE в България не е насочена към пострадалите от трафик жени. Целта е да се предпазят потенциалните жертви като им се разказва за методите на трафикантите и каква е съдбата на онези, които са попаднали в ръцете им. В рамките на едногодишния проект са предвидени срещи в училищата, партита, изложби и прожекции на документални филми. Хората на CARE искат да достигнат и до най-отдалечените краища на България. Особено в по-бедните села и градове, където високо ниво на безработицата прави жените непридирчиви към начините за изкарване на прехраната.

Един от проблемите, върху които все още трябва да се работи в България е отношението на институциите към жертвите на трафик.

“Много хора разглеждат жертвите на трафик точно като престъпници, или като нелегални мигранти, или проституиращи.”

В последните години, възрастта на онези, които попадат в мрежите на трафиканти, спада драстично. Все повече млади момичета, дори деца стават жертва на сексуална експлоатация.

“Оказа се, че родителите абсолютно отказват да съдействат. Повечето от тях реагират, че това никога няма да им се случи и особено – на тяхното дете.“

Сред главните цели на CARE е с новата си кампания да промени това отношение.