1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Трансбалканските петролопроводи

От цяло десетилетие плановете за два петролопровода си съперничат на Балканите. България е в центъра на петролопроводната сага, а интереси от Вашингтон през Брюксел до Москва ще решат съдбата на строежите. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

default

Следващата седмица, на 9 и 10 март, се очаква тристранна среща на Русия, България и Гърция в Москва. Целта й е да приключи продготвката за подписване на меморандум за сътрудничество, който ще отвори пътя за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис. Ако този проект, от който Гърция и Русия са изключително заинтересовани, се осъществи, България има надежда през нейна територия да преминат две петролопроводни линии с огромен икономически потенциал. Вторият план за строеж на петролопровод датира от 1994 година и е известен като АМБО (АМБО е съкращение от имената на държавите през които трябва да премине трасето: Албания, Македония, България). И зад двата проекта стоят силни икономически и политически интереси. Възприето е мнението, че Съединените щати подкрепят АМБО, докато Русия е заинтересована от петролопровода Буграс-Александруполис. Чисто икономически, България има много по-голяма изгода от АМБО, който ще бъде дълъг 900 км и ще свърже Бургас с албанското пристанище Влоре. 51% от трасето на този петролопровод ще са на българска територия, което означава че България ще получава най-високите транзитни такси. Петролопроводите ще създадат работни места и ще допринесат за толкова необходимото изграждане и подобряване на инфраструктурата на южните Балкани. И двата проекта разчитат за осъществяването си на частни инвеститори. Въпреки че ще преминава през териториите на суверенни държави, АМБО например ще се контролира от собствениците си. Това е осигурено с Енергийната спогодба от 1994 година, която дава големи права на чуждите инвеститори и която е подписана от България, Албания и Македония, с което те се отказват от правата си. Независимо от това, трите страни през чиито територии трябва да премине петролопроводът, ще имат възможност да участвуват в строежа като инвеститори и на практика, да се ползуват от икономическите изгоди без да им се налага да инвестират прекалено много от своите средства. Проектът АМБО е в ръцете на корпорация с главна квартира в Ню Йорк, а неин президент е Едуард Фъргюсън, който от 10 години се опитва да привлече политическа и финансова поддръжка за строежа. През тези години АМБО ту излизаше на преден план, ту потъваше в безизвестност. Сега изглежда, че неговият строеж може да започне преди края на тази година и ще струва – по донякъде остарели данни - $1 милиард и 200 или 300 милиона долара. База за това е подписаният в самия край на миналата година от Македония, България и Албания меморандум за сътрудничество за подобряване на регионалната инфраструктура. Освен това АМБО най-после изглежда успява да получат инвестициите, които дълги години липсваха. Фъргюсън обяви преди известно време, че вече има 900 милиона долара за строежа, главно от частни инвестиционни източници в Съединените щати. Това изглежда логично, тъй като главното предназначение на този петролопровод ще бъде да траспортира бързо и сигурно петрол от Каспийския басейн до петроленото пристанище на Европа: Ротердам, а оттам – за Съединените щати. През годините, в които АМБО беше в застой, имаше хапливи коментари, че ако Съединените щати наистина са имали интерес, строежът отдавна да е започнал. Може би е съпадение, но поне от миналата година насам рязката промяна в световния пазар на енергия превърна в приоритет за Америка стабилното и сигурно доставяне на енергия от района на Кавказ, Каспийския басей и петролните полета на Азърбейджан. Специалистите във Вашингтон казват, че транспортът на енергия е главна причина за американския интерес към сигурността на черноморската зона и представлява сериозен мотив за американското желание да поддържа военно присъствие на Балканите. Разполагането на нови военни бази на Балканите според експерти във Вашингтон е свързано повече с интереса на Съединените щати да осигурят надеждни трасета за транспортиране на петрол от Каспийския басейн, отколкото със заплахата от тероризъм. Друга сериозна причина за американския интерес към строежа на АМБО е напредъкът на разговорите за конкурентния петролопровод Бургас-Александруполис. На него - за истинско отчаяние на гръцките лобисти - във Вашингтон се гледа като на лост за разширяване на руското икономическо влияние в черноморската зона. В тази ситуация България, по думите на вашингтонски експерт, съвсем разумно подкрепя и двата проекта, защото не е ясно кой от двата ще се осъществи по-бързо. Общото мнение е, че и двата петролопровода остават под въпрос докато инвеститорите не решат кой от тях е по-необходим и с по-добри изгледи за печалби. Малцина във Вашингтон вярват, че и двата строежа ще се осъществят тъй като според тях на южните Балкани няма място за два петролопровода.