1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Топящият се политически капитал на Буш

“Дълго и дълбоко размишлявах за 2006 година” – заяви президентът Джордж Буш пред журналисти на 1 януари. Този дълбок размисъл върху новата година несъмнено е бил предизвикан от отрезвяващите спомени за отишлата си година.

default

След убедителната си като цяло победа на изборите през 2004, президентът Буш започна своя втори мандат, поставяйки си амбициозни вътрешно- и външнополитически цели. Малко след изборната си победа той заяви, че сега възнамерява да се възползва от политическия капитал, натрупан благодарение на утвърждаването му в Белия дом.

Една година по-късно политическият капитал на американския президент изглежда доста намалял. Относно епохалния проект за разпространение на свободата във всяко кътче на планетата и на първо място в Близкия Изток ще съди един ден явно историята. В най-добрия случай конституционният референдум и изборите в Ирак от миналата година, както и очертаващото се през новата година начало на изтеглянето на американските войски могат да бъдат оценени от Белия дом като повод за надежда, че стабилизирането на страната между Ефрат и Тигър ще се увенчае с успех и че жертвите и милиардите долари не са били напразно. Джордж Буш понесе без осезаеми политически щети затихналия междувременно дебат за незабавно изтегляне на американските сили от Ирак, подхванат от конгресмена демократ Джон Мурта.

По този и други конфликтни въпроси Буш можа да се възползва от концептуалната непоследователност на опозиционната Демократическа партия, която все още не е формулирала ясна партийна линия. Освен това от дискусиите около исканото изтегляне на американските войски от Ирак стратезите на президента извлякоха вярната поука, че трябва да направляват дебатите, а не просто да ги следват. С един вид риторичен барабанен огън Буш почти ежедневно се опитва сега да наложи впечатлението, че той именно е върховният защитник на американците във войната срещу тероризма.

Поради силната съпротива на пенсионерите, профсъюзите, опозиционните демократи, а и от собствените редове, Буш трябваше да се откаже поне засега от главното си вътрешнополитическо начинание – реформата на пенсионната система чрез частичното й приватизиране. Не се забелязва никакво оживление и по въпроса за планираната голяма данъчна реформа. Вместо това президентът възнамерявал да изведе на преден план силния икономически растеж в САЩ, както и успехите в Ирак.

Първа важна проверка за влиянието на Буш върху Конгреса ще бъдат предстоящите слушания в Сената на Самюъл Алито, когото президентът номинира за Върховния съд на мястото на Сандра Дей О´Конър. По всичко изглежда, че Белият дом ще успее да наложи своя кандидат и така заедно с новия председател на Съда Джон Робъртс във Върховния съд ще има двама консервативни съдии. По този начин Буш ще се доближи до осъществяването на “завета” си да имунизира най-високата съдебна инастанция срещу “либерализма”.

Буш обаче ще трябва да се бори срещу растящата съпротива на Камарата на представителите и на Сената, въпреки, че собствените му победи на изборите през 2000 и 2004 допринесоха в решаваща степен за възстановяването и укрепването на републиканското мнозинство в двете камари на Конгреса. На предстоящите през ноември междинни избори републиканците може да изгубят някое и друго място, но до поврат в съотношението на силите в Конгреса едва ли ще се стигне – въпреки че по традиция укрепването на опозицията е нещо нормално на междинните избори през втория мандат на президента. Впрочем 86 процента от републиканците все още са доволни от работата на своя президент; и то след една година, която тъкмо във вътрешната политика даде много малко повод за радост на президента и неговата партия.

Подобно съдържание