1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Тони Блеър, 10 години начело на лейбъристите

Противно на всички очаквания и прогнози обаче вчера Блеър приемаше на Даунинг стрийт 10 поздравленията за десетгодишния си юбилей като водач на Лейбъристката партия.

В Англия отдавна го наричат Тефлоновия Тони, тоест човек, който се изплъзва от всички обвинения, и начина, по който преодоля най-големите вътрешнополитически препяствия на годината правят чест на прякора му. Блеър се препъна, но не падна.

Почти нищо не остана от обвиненията по негов адрес. Преди всичко никой не можа да докаже, че той е излъгал парламента или обществеността в навечерието на иракската война. Това го спаси като министър-председател, но повечето англичани понастоящем са готови да повярват по-скоро на съседния търговец на стари коли, отколкото нему. Дали той ще успее да възстанови репутацията си е открит въпрос.

А той трябва да направи това, ако иска да си осигури трети премиерски мандат на следващите избори. През изминалите години лейбъристкият шеф се разпростираше надълго и нашироко върху визията си за социалния обществен ред, който би искал да види в страната. Само че той не направи почти нищо. Обяснението е налице. Разделението на труда между него и министъра на финансите и негов съперник Гордън Браун предвижда темпото на реформите да се задава от Браун; тоест, прави се само онова, което може да бъде финансирано.

Ако Браун забави темпото, нещата ще станат опасни за Блеър, тъй като избирателите искат най-сетне по-добра образователна система, здравна система на европейско равнище, по-добра транспортна инфраструктура. Външнополитически авантюри като онази в Ирак са оттук нататък табу за Блеър. Същото се отнася и за въвеждането на еврото и европейската конституция. Къде може да се профилира той тогава?

Положението на Блеър е много трудно, но не и безнадеждно. Защото много от постигнатото от него заслужава признание. В средата на 90-те години той прекъсна традиционните тесни връзки между лейбъристите и профсъюзите, създавайки предпоставките за новата Лейбъристка партия и нейния нов курс. Непопулярните и раздирани от корупция тори отидоха на кино.

Когато умря лейди Даяна, Блеър бе онзи, който спаси монархията от самоубийство, като убеди кралицата да отдаде публична почит на бившата си снаха. Исторически бяха и извършените от него конституционни реформи - преустройството на Камарата на лордовете и създаването на областни парламенти. Икономическата му политика е незабележителна, но успешна.

Основният въпрос е дали след десет години начело на Лейбъристката партия и седем години на Даунинг стрийт, Блуър е в състояние да извърши предстоящите големи социални реформи. Фактът че само преди няколко седмици той се е замислял да подаде оставка, но все пак е решил да остане, говори в негова полза. Предвид слабата и дълбоко раздвоена опозиция, която също подкрепяше иракската война, избирателите в последна сметка може да предпочетат отново Блеър като по-малкото зло.