Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър | Политика | DW | 15.07.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не о

�тана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, по който той използва досието на разузнавателните служби за пропагадни цели, подкопаха авторитета му. А неговата кариера се гради именно на авторитет. Докато 6 000 британски войници са в Ирак, Блеър ще среща критика.

Изборите за долна камара във Великобритания ще се проведат най-късно през 2006 година. Блеър ще трябва да положи много труд, за да си осигури мнозинство. Това ще му се удаде, единствено ако се концентрира върху проблемите на страната, за които хората очакват решение: в зле функциониращата система на здравеопазването трябва да бъдат инвестирани милиарди. Големи инвестиции са необходими и в сектора на транспорта и образованието. Блеър не може да си позволи нови външнополитически авантюри. Със сигурност могат да се очакват промени в трансатлантическите отношения и за Европа. Вече няма да е възможна безкритична подкрепа за Джордж Буш както по иракския въпрос. Блеър няма да може повече да играе ролята на посредник между Вашингтон и Европейския съюз.

И още една мечта на Блеър няма да се сбъдне. Той бе този, който искаше да се пребори с евроскептицизма на много британци. Дали– след провала в Ирак – ще му се удаде да спечели евроскептиците? Засега Блеър не може да реализира любимите си проекти – въвеждане на еврото и референдум за европейската конституция, защото това би означавало политическо самоубийство.

Тони Блеър след доклада на лорд Бътлър

Тони Блеър може да си отдъхне. След като през януари в доклада на лорд Хътон бе разкритикувана погрешната информация на БиБиСи за политиката на премиера в Ирак, сега в доклада си Лорд Бътлър заяви, че той не носи вина за пропуските на разузнавателните служби. Така позицията на Тони Блеър в лейбъристката партия се стабилизира, нещо което той очакваше вече месеци наред. Но въпреки това неговият авторитет не остана незасегнат - поради редица проблематични моменти в британската политика спрямо Ирак. Нашият политически наблюдател Греъм Лукас коментира:

Главните точки от обвиненията срещу Тони Блеър бяха опровергани. Той може да си отдъхне. Сигурно едно изречение в доклада на Бътлър радва особено премиера:

а именно че правителството не е имало намерението да заблуди парламента или британската общественост.

Критика се долавя само в нюанси. Така процесите за взимане на решение били ограничени само върху няколко членове на правителството. Кабинетът не бил информиран в необходимата степен. Това затруднило правителството да вземе становище.

Важно е да се отбележи, че тези констатации се отнасят за целия мандат на Блеър. Поради неговия президентски стил на управление вече от години са блокирани редица механизми за контрол на британската правителствена система.Това функционираше добре известно време – до иракската война. За Блеър обаче това не е мотив да си подаде оставката. Той може с основание да твърди, че се е позовал на информация, която впоследствие се е оказала погрешна.

Докато Блеър бе оправдан, разузнавателните служби са тотално бламирани, тяхното влияние е отслабено значително. Макар че лорд Бътлър констатира, че много от информацията на разузнаването за Ирак е била ценна, разузнавателните служби и главно Джон Скарлет, авторът на прословутото досие за оръжията за масово порязаване, пропуснаха да изяснят на правителството проблематичното естество на източниците си.

Разузнавателните служби трябваше да попречат

да бъде обнародвано оспорваното твърдение на Блеър, че Ирак би могъл да употреби оръжия за масово поразяване за само 45 минути. Тъкмо това твърдение бе решаващо за обществената подкрепа за войната, която Блеър си осигури в долната камара през март миналата година. Сега изкупителната жертва е ясна: Джон Скарлет, междувременно номинирам за шеф на МИ 6, британското контраразузнаване. Лорд Бътлър изказва надеждата, че той няма да се оттегли. А това звучи като покана за оставка.

Вътрешнополитическите дискусии в лейбъритската партия по бъдещето на Блеър вероятно ще затихнат след публикуването на доклада на лорд Бътлър. Партията знае, че Блеър е политик от голям формат. Неговият ”престолонаследник”, пазителят на държавното съкровище Гордън Браун ще трябва и занапред да се задоволи с второстепенната си позиция. На следващия конгрес на лейбъристите вероятно на Блеър ще се удаде да сключи мир с партията си и да пристъпи към предизборна борба за третия си мандат.

Решаващият въпрос обаче, на който още няма отговор, гласи: Дали Блеър ще успее да спечели отново сърцата на избирателите, дали ще може да се прояви като британски Бил Клинтън. Иракската война, аферата Кели и начинът, п

Подобно съдържание