1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Тони Блеър и британския печат

В печата на британския премиер Тони Блеър му остават все по-малко приятели. Дори и негови съюзници са обладани от съмнения. В тази връзка ФАЦ публикува статията под надслов Ту наляво, ту надясно, която ви предлагаме да чуете с известни съкращения:

За Тони Блеър е все едно дали наистина Дейли Телеграф ще падне в лапите на концерна Шпрингер или пък някой друг ще спечели надбягването. Най-тиражираният вестник в страната, пускан ежедневно в 870 хиляди екземпляра няма да промени курса си. Архи-консервативният, евроскептичния вестник наричан Ториграф и в най-трудния период не се отказа от поддръжката си за консерваторите. За такава безусловна медийна подкрепа Тони Блеър може само да мечтае.

Лейбъристката партия постоянно трябва да се бори с един предимно враждебен печат. През 70-те и 80-те години партията даде на противниците си достатъчно муниции да превърнат в трайна тема нейната вътрешна разпокъсаност. Новите лейбъристи обаче си направиха съответни изводи. В опозиция те положиха усилия за идеално сплотяване на редиците, веднъж след като дойдоха на власт те се опитаха да държат в шах медийното чудовище с една модерна стратегия. Успехът обаче беше по-скоро скромен.

Във всеки случай Новата лейбъристка партия никога не проявяше колебливост, когато ставаше дума за потенциални публицистични съюзници. Затова Тони Блеър не само че поддържаше контакта с Рупърт Мърдок и важният съветник на магната Ървин Стелзър често се появяваше на Даунинг стрийт. Премиерът покани дори на чай и спорна личност като Ричард Дезмънд след като издателят сигнализира промяна на курса в полза на лейбъристката партия. Дотогава Дезмънд беше известен само като издател на различни секс- и порно-списания.

Внезапно обаче Дезмънд направи остра промяна на курса. Неговите вестници Сънди Експрес, Дейли Експрес и таблоида Дейли Стар, във всеки случай с общ тираж 900 хиляди бройки, вбъдеще ще подкрепят само торите. Издателят обяви, че лейбъристите са се провалили по всички линий и преди всичко допускат прилив на имигранти в страната.

Лейбъристите могат да преглътнат загубата на Дейли Експрес, но и иначе нещата не изглеждат розово. Броят на дружелюбно настроените към правителството вестници в течение на 7-те години на управление трагично се стопи. В това отношение роля играе естественото износване на едно правителство, както и тенденцията на печата към сензации и скандали за да си увеличава тиража. Също и курса на Блеър формулиран като извън левицата и извън десницата допринесе за помрачаване на атмосферата в медиите.

Така останаха твърде малко вестници, които не са отписали Блеър като Дейли Мирър, Файнаншъл Таймз и вестниците на групата на Мърдок. Таймз се отнася справедливо към правителството, но Сънди Таймз в повечето случаи е враждебно настроен, докато масово тиражираният Сън се бори срещу европейския курс на Блеър и все по-остро критикува и вътрешната политика, въпреки това хвали начина по който лейбъристите управляват икономиката. Войната в Ирак увеличи трудностите на Блеър. Гардиън и Индипендънт също така оживено създаваха настроения против него, както и Дейли Мирър. Положителните оценки на тези вестници за правителството отстъпват пред съпротивата срещу външната му политика. За разлика Мърдок оповести, че няма да забрави смелата политика на Тони Блеър по отношение на Ирак. Това обаче не бива да се тълкува като гаранция за изборите..

На лейбъристите им остава една утеха - вестниците сами не могат да променят отношението на избирателите. Само когато те създават настроения дълго време имат известно влияние. Освен това въпреки барабанният огън в печата през последните 12 месеца лейбъристите все още водят в допитванията, преди всичко поради доброто икономическо положение.