Това е добре за София. И за България. | Новини и анализи от България | DW | 01.01.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Това е добре за София. И за България.

Тълпи от чуждестранни туристи внезапно откриха София. За нашия автор Ясен Бояджиев това "нашествие" всъщност е една от най-добрите новини на 2017-а година. Ето защо:

Е, в това отношение, разбира се, София още е далеч от подобни на нея с мащабите си туристически дестинации като Виена, Лисабон или Милано. Да не говорим за Рим, Париж или Барселона... И все пак, особено на фона на постоянно заливащите ни неприятни новини, едно от най-впечатляващите положителни събития на 2017-а година, поне за мен, бе постоянният поток от чужденци, заливащ нашата столица.

Редакцията препоръчва

Понеже работя в центъра на града и обикновено ходя дотам пеша, всеки ден ги виждах с очите си и чувах с ушите си: малки и големи групи хора от всички възрасти, които кръстосваха и огласяха софийските улици на всякакви езици. На моменти имах чувството, че чужденците около мен са едва ли не повече от българите. Казано на езика на експертите, българската столица се превръща в търсена дестинация за кратки градски почивки (т.н. city breaks).

Причината

Градът не е преживял някакви революционни промени в последните години, които да обясняват този внезапен интерес. Какво тогава води тези хора насам? Може би донякъде екзотичната атмосфера, красотите и историческите му паметници (както и да ги оценяваме в сравнение с други европейски градове). Вероятно в някаква степен - по-високата сигурност и спокойствието в сравнение с някои, сполетяни от ужаса на тероризма, градове наоколо. Със сигурност – членството и свободата на движение в ЕС, съчетани с най-ниските в съюза цени - на хотелите, ресторантите, такситата, храните, алкохола.

Главната причина обаче очевидно е друга – ударното навлизане на нискотарифните авиокомпании, които напоследък увеличиха многократно полетите си до и от София. Първата поддържа вече 32 дестинации, а от април планира да открие още 4. До края на октомври броят на превозените от нея пътници бе нараснал с 43%. От последното тримесечие на 2016-а на пълни обороти започна работа и втората нискотарифна компания – сега с над 20 линии и с планирани напролет още 10.

През цялата 2016-а през софийското летище минаха малко под 5 милиона пътници. През миналата година 5-те милиона бяха достигнати още в средата на октомври. В края на същия месец отчетеният ръст бе 36 на сто. В края на ноември потокът от пътници вече бе прехвърлил и 6-те милиона. Така през 2017-а по ръст на пасажерите софийското летище стана номер 1 в Европа.

Можеше и да са повече

Flughafen Sofia Bulgarien Flash-Galerie (picture alliance / dpa)

Терминал 2 на летище София - вход към града

Заради новите линии и председателството на ЕС вероятно след година ще отчетем подобен ръст. Но и досега, и в бъдеще той би могъл да бъде още по-висок, ако не бяха някои „дреболии“. Ако архитектурните ни паметници бяха съхранявани и поддържани по-добре, ако услугите и обслужването бяха на по-високо ниво, ако отношението към гостите бе по-добро и не криеше неприятни изненади. Ако градът беше по-чист, по-подреден и с по-добра инфраструктура – ако, например, имахме прилични тротоари и още един приличен терминал на летището (освен Т 2). Специално последното може би щеше вече да е факт, ако не бяха съпротивата и непрекъснатото отлагане на предаването на софийското летище в ръцете на голям, опитен, частен инвеститор.

Тази съпротива, всъщност, е част от по-общата тема за страховете от т.н. глобализация, която през 2017-а имаше и други български пикове. Спомнете си, например, нестихващата битка с чуждестранните търговски вериги, опитите да се „закове“ със закон делът на българските стоки в тях, неспирното оплакване на българското производство, оплакванията от „ниското“ качество на продаваните тук европейски храни, плача около СЕТА – търговското споразумение между ЕС и Канада. От друга страна, именно напливът от чужденци в София също е пряко свързан с тази тема и носи със себе си много поуки за ползите и „вредите“ от отворената икономика, отворените пазари и отвореното общество.

Поуките

Самото съществуване и разрастването на нискотарифните авиокомпании е плод на глобализацията и пример за това, че тя прави нещата по-евтини и по-достъпни – включително самолетните билети (за тези, които не знаят – предстои тези компании да полетят и през океана).

Bulgarien Rotunde des Heiligen Georg (DW/D. Schwiesau)

Българската столица може да се гордее с архитектурното си и културно-историческо наследство

Това, че благодарение на конкуренцията в този бизнес все повече чужденци посещават София, е добра новина, далеч не само понеже гъделичка националното самочувствие, че твоят град заприличва на другите европейски столици. А и заради огромния си мултиплициращ икономически ефект. Попитайте, например, някой таксиметров шофьор какво се е променило – ще чуете, че за всеки от пристигащите и на двата терминала много повече (при това пълни) самолети вече не стигат по 15-20 коли както по-рано, а в пъти повече. Хотелиерският бизнес официално отчита ръст от 15% при нощувките и 20% в приходите. Като реалните числа вероятно са още по-високи, понеже статистиката едва ли лови многобройните хостели и други малки места за настаняване, притокът от хора към които се забелязва с просто око. Броят на отдаваните обекти и на сделките на платформата Аirbnb в София пък растe с 80% годишно. Постепенно цените на нощувките в София растат. През 2017-та броят на новостроящите се или реконструирани хотели е нараснал 13 пъти – задават се между 2000 и 3000 нови или цялостно ремонтирани стаи (170 хиляди квадратни метра).

Нямам точни данни, но вероятно подобен е ефектът за ресторантите, други видове услуги, транспорта, търговията (и съответните производители).

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev (DW/P. Henriksen)

Ясен Бояджиев

Разбира се, по-голямата конкуренция на отворените пазари за някои носи и известни „несгоди“. В дългосрочен план обаче цялостният ефект от нея е силно положителен. Включително защото те принуждава да работиш по-добре. Пример за което са българските храни. За някои може да е прозвучало изненадващо, но неотдавна оповестени данни показаха, че над 90% от потреблението на млечни продукти в страната се задоволява от българското производство. При яйцата делът е 93%, при телешкото месо - 63 на сто. За миналата година има 28-процентов ръст при производството на плодове и зеленчуци. Още от 2009-та земеделието и хранителната промишленост имат положително външнотърговско салдо, което постоянно нараства. През 2016-а износът на храни и земеделски продукти превишава вноса с 1,2 млрд.евро. 75% от този износ е за страните от ЕС - най-скъпият и претенциозен пазар. Което означава, че и качеството на българските храни се повишава.

Все повече хора пътуват

И накрая – разбира се, голяма част от пълнещите самолетите на нискотарифните компании са българи. За някои това е катастрофа – „Нацията изтича!“. Всъщност, разкрилата се възможност за много повече хора да пътуват също е много добра новина. Заради улеснените бизнес контакти, образованието и културния обмен. И просто заради непосредствения допир и сравнението със средата и качеството на живот по света. Положителният ефект от всичко това е неизчислим. Включително защото тези хора вече много по-трудно могат да бъдат лъгани и манипулирани.