1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Тлъсти гъски и сладкиши със стафиди и пудра захар

Какво още е характерно за коледната трапеза на германеца? Репортаж от Габи Ройхер:

Коледни курабийки

Коледни курабийки

Още преди столетия германските племена отбелязват празника на слънчевото равноденствие. На трапезите им се е поднасяло всичко, което е предлагала реколтата през годината и този езически обичай се е съхранил до ден днешен: зърното във вид на смляното брашно, консервирани плодове или пък картофите от избата се появяват на коледната трапеза под една или друга форма. Така е и при Ангела Рихтер от Гьотинген:

“На Бъдни вечер при нас винаги има абсолютно фантастична картофена салата със скариди и към нея препечен хляб. На първия ден след Рождеството обикновено ядем превъзходен печен заяк с червено зеле и картофи”.

Някои хапват на Бъдни вечер само салата или риба – последното като християнски символ от Средновековието. На следващия ден на масата се появява печеното. Било то дивеч, птиче, говеждо или свинско. Едно традиционно коледно ястие се радва до ден днешен на огромна популярност: гъската. Освен традиционната гъска за деня на Свети Мартин в Германия съществува и “Коледната гъска”. Тъй като търсенето по Коледа е толкова голямо, почето гъски се угояват и внасят от Полша или Унгария. Сигрид Хьолтел, собственичка на гъша ферма край Кьолн няма добро мнение за тези угоени гъски:

“Гъските, отглеждани и угоявани само в птичарника, са нещо съвсем различно от гъските, пасли цяло лято на поляната и получавали само някои хранителни прибавки. Те са по-крехки и по-малко тлъсти, именно защото не са угоявани.”

Тъй като гъските са така тлъсти в наши дни редица семейства преминават към по-леки менюта. Като например домакинята Амели Хинце:

“Да, опитвали сме вече всичко: гъска, патица, пуйка – наистина всичко. Ала гъските ни се струваха твърде тлъсти, патиците – твърде тънки, а пуйките имат твърде много месо. Значи нищо не може да се мери с едно хубаво говеждо печено, т.е. с традиционните блюда. Всичко останало не се получава така, както човек си го мисли.”

Ала дори и у педантично броящите калориите семейства сладките неща не бива да липсват. Като се започне с т.н. “пъстра чиния” до “коледния хляб” – щолена. Пъстрата чиния в повечето семейства е голяма и обща, съдържа бисквити, шоколад и бонбони, сухи фрукти, мандарини, меденки. Малките меденки са известни още и под наименованието пендепис.

Че по Коледа се пекат толкова много тестени изделия е също донякъде обичай от древни времена. Тестените изделия са се използвали като жертвени дарове за боговете. И тъй като за Коледа на трапезата се поднася всичко, което природата е предлагала през годината и до ден днешен повечето коледни хлябове или коледни сладкиши съдържат какво ли не: като се започне със сухи фрукти, мине се през сливи, мед, стафиди, марципан и вишньовка.

Най-прочут след Коледните хлябове е дрезденският щолен. Първият, както се твърди, е бил приготвен от готвача на замъка Хартенщайн край Торгау в 1457 г. По формата си сладкишът със стафиди и посипан с пудра захар донякъде напомня на повития малък Исус. Впрочем ако се вярва на старинното немско поверие, коледният хляб не бива в никакъв случай да се разрязва преди Коледа, защото това носи нещастие. Ако обаче се консумира от всички заедно веднага след литургията на Бъдни вечер, то тогава домът е защитен и благословен за зялата следваща година. Както изглежда обаче в наши дни никой не го е грижа: супермаркетите пускат в продажба първите щолени още в края на лятото...