1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Тиранинът и бомбата

Статия от "Шпигел"

Севернокорейският диктатор Ким Чен Ир

Севернокорейският диктатор Ким Чен Ир

Каква е целта на провокацията на Ким Чен Ир – който в средата на миналата седмица обяви, че неговата страна се нарежда сред ядрените държави – това е основният въпрос, на който търсят отговора журналистите от Шпигел.

Тази седмица Пхенян се готви за големи тържества – в сряда любимият ръководител Ким Чен Ир навършва 63 години и ще бъде почетен с големи тържества, песни и танци. Но всъщност божественият юбиляр сам си направи най-големия и хубав подарък още миналата седмица – той бе скъп и изискваше дългогодишни усилия, но те си заслужаваха – последният сталинистки владетел подреди гладуващата си страна сред гордите световни ядрени сили. С официалното изявление, че Северна Корея притежава атомно оръжие, диктаторът предизвика шокова вълна из всички световни столици – от Вашингтон през Токио и Москва до Берлин. В американското външно министерство се заговори дори за дипломатически ”ядрен удар”.

Светът принципно е свикнал диктаторите твърдо да отричат, че разработват ядрени оръжия, докато сега случаят е точно обратният – какво би трябвало да означава това?

Правоверният комунист обосновава атомната си амбиция като чист отбранителен ход – бомбата във всички случаи служи за сплашване. Тъй като изпълващата се с все повече враждебност Америка се опитва да ”изолира и да задуши” неговата страна. Затова и намеренията на владетеля са да защити идеологията и държавната система.

Правителството във Вашингтон се показа, меко казано, изненадано. Президентът Буш изпрати емисари към Сеул, Токио и Пекин – със задачата да открият доказателства за това, че Ким наистина разполага с бомба.

Северна Корея срещу Америка – това наистина е един крайно абсурден вариант на противопоставянето на Давид срещу Голиат. При това странният диктатор смути и Китай – досегашният домакин на така наречените шестстранни преговори по севернокорейската ядрена програма, чиято цел беше да вразуми комунистическото ръководство – най-вероятно, понеже Ким Чен Ир върви точно в обратната посока.

Иран също е на път да се обзаведе с ядрено оръжие, но все пак му остават 3 или 5 години дотогава, докато Северна Корея очевидно разполага с опасната бомба – точно пък северна Корея – една държава като че ли не от този свят, един диктатор като че ли не от този век, един анахронизъм от всякаква гледна точка – идеологическа, политическа и икономическа.

Бомбите те правят неуязвим, този, който ги има, е защитен от нашествия – това е резюмето на диктатора, чиято страна не случайно бива определяна като ”крепост на тиранията”. Кондолийза Райс първа използува това определение, след нея – и президентът. И всъщност Ким Чен Ир е най-опасният вариант на диктатора, който разполага с ядрена техника и я продава на готовите да платят клиенти. Като Америка нито преди, нито сега има добре обмислена стратегия спрямо Северна Корея. По този повод Ню Йорк Таймс писа за ”опасната засечка” на американската политика.

Мнозина експерти са на мнението, че Северна Корея днес има между 2 и 5 атомни бомби, смята се паралелно, обаче, че Пхенян все още не е в състояние да произвежда ракети с ядрени бойни глави. Ако това стане, най-застрашени са на първо място Япония, а след това – Алясна и Северна Калифорния. Други специалисти в темата пък предполагат, че Северна Корея всъщност е доста далеч от изграждането на бомбата, тъй като все още не й достигат техническите предпоставки. Но – докато никой не знае със сигурност каква точно е истината, диктаторът Ким Чен Ир има на разположение целия потенциал на заплахи и възможност за оказване на натиск. Светът трябва да изхожда от най-неблагоприятната ситуация. И трябва да се опита да разбере дали има възможност за разрешаване на ядрената криза чрез конкретно съдействие, или пък ”любимият вожд” е на практика извън всякакъв контрол.