1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Тирадите на омраза изискват опоненти

Как трябва да се реагира след реч като онази, която произнесе иранският президент пред конференцията срещу расизма? Това беше реч, в която той заклейми Израел като "расистка държава", а ционизма като "дяволско изчадие".

default

Расизмът трябва да бъде заклеймен, а не подстрекаван

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад направи онова, което за съжаление си позволява твърде често: той очевидно се харесва в ролята на самозван псевдореволюционен подпалвач на световни конфликти. Слава богу, засега той изпълнява тази роля само на теория, и дано никога не се сдобие с такава военна сила, че да успее да реализира намеренията си.

Mahmoud Ahmadinejad Antirassismus Konferenz in Genf

Иранският президент пред конференцията в Женева

Диалогът няма алтернатива

Редно ли е при това положение да се участва в една конференция, след като е ясно, че Ахмадинеджад отново ще произнесе обичайните си тиради на омраза? Мисля, че да. Защото светът има нужда от всички демократично мислещи хора, които да държат убедителни пледоарии срещу расизма и нетолерантността или да служат за пример в собствените си страни, поемайки добри инциативи.

Но какво, ако участниците в подобна конференция изобщо не са пристигнали, за да участват в подобна дискусия? Дали по този начин могат да се покажат ясни алтернативи на расизма и той да бъде заклеймен като феномен? Не вярвам. Защото се съмнявам, че има алтернатива на воденето на преговори, на диалога, който е нужен, включително и тогава, когато останалите участници в него не ни допадат. ООН се състои от суверенни държави. Това е съзнателно преследвана цел. Докато това остава в сила, и хора като Ахмадинеджад ще имат правото да участват в подобни форуми на ООН. Защо обаче да му предоставяме без бой възможността да се изявява без опоненти?

Иранският президент критикува също така по доста лицемерен начин разпределението на властта в Съвета за сигурност на ООН. Подобни критики обаче се посрещат добре в някои държави от Третия свят или в Близкия и Среден Изток. Държави, които се питат дали архитектурата на Световната организация, създадена след Втората световна война, отговаря на днешната действителност в света и защо едни държави да имат право да участват във взимането на решения, а други не. Оттам идват и аплодисментите, които прозвучаха вчера след речта на Ахмадинеджад.

Antirassismus Konferenz in Genf

Конференцията срещу расизма стана отново повод за антиеврейски лозунги

Работата тепърва започва

Повечето от тези страни не са демократични. Какво може да се случи, ако те имат думата в Световнта организация, редовно става ясно в Съвета на ООН за човешките права, където тяхната твърдолинейна антиизраелска политика е причина за постоянни проблеми. И въпреки това, нека си припомним думите на Волтер: Може и да не съм съгласен с онова, което казваш, но ще заложа целия си живот за това да имаш право да го казваш. Тук бих добавил: Докато и ти ми предоставяш същото право.

Правилно беше, че представители на демократичния свят вчера напуснаха залата по време на злостните изявления на Ахмадинеджад. Това обаче не означава, че подобни самозвани пророци и подстрекатели трябва да бъдат оставени да определят световния дневен ред. Тъкмо обратното. Доброволното самоизключване от борбата срещу расизма не може да бъде правилно, защото - както каза генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун - работата тепърва започва.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание