1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Техеран залага на диалога

Писмото на иранския президент Ахмадинеджад до Джордж Буш събужда в Техеран надежда за мирно уреждане на конфликта около атомната програма на страната. Иранският народ подкрепя своя президент, чиито похвати обаче са много спорни. Подробности от Кристин Хелберг:

Махмуд Ахмадинеджад

Махмуд Ахмадинеджад

Писмото на Ахмадинеджад едва бе публикувано и ето че в Техеран плъзнаха първите вицове за предполагаемата реакция на Буш, например: “Махмуд, събуди ме за утринната молитва!” или “Кондолиза, къде ти е забрадката?” По този начин иранските интелектуалци се присмиват над религиозния тенор на писмото. Те се присмиват върху стила на писанието, но повечето са убедени в правотата на съдържанието му.

Сохраб е издател на едно интернет-списание. Той казва, че не е голям почитател на Ахмадинеджад, но все пак той бил президент на Иран. Затова Буш трябвало да го признае като такъв, а не постоянно да го демонизира.

Религиозната реторика на писмото се възприема добре на базара в Техеран. Младият търговец Хади казва, че Ахмадинеджад отново се бил изстъпил в ролята на защитник на потиснатите и онеправданите в света. Съседът му обаче смята, че е необходима по-голяма сдържаност, тъй като ядрената криза се била изродила в омагьосан кръг от взаимни обвинения и заплахи.

Охвърлянето на западните принципи прави правителството в Техеран неприемливо за европейците и американците; затова е необходимо да се изгради доверие – смятат иранските опозиционери. “Който иска да работи с уран, трябва да гради доверие”, гласи формулата на политолога Саед Лайлаз. Ахмадинеджад правел обаче тъкмо обратното. Неговите изявления не подпомагали, а вредяли на иранската ядрена програма. Лайлаз смята, че в последна сметка по този начин президентът иска да отклони вниманието от вътрешните проблеми на страната. “Онова, което интересува консерваторите, не е атомът, а властта” – подчертава той и добавя, че Ахмадинеджад искал да предизвика криза, за да може по-добре да контролира страната.

Президентската стратегия може да се окаже обаче автогол – смята Мохамад Али Абтахи, един от приближените на бившия президент Хатами. Той напомня, че Ахмадинеджад е бил избран, за да реши икономическите проблеми на Иран, като за тази цел били необходими чуждестранни инвестиции, а не санкции. Абтахи хвърля все пак вината за сегашната криза върху Запада: Европа и Америка не оказали пълноценна подкрепа на реформистите около бившия президент Хатами и неговата политика на предпазлива либерализация се провалила. Така се стигнало до сегашния завой във външната политика на Техеран.

Консерваторите също обясняват твърдата линия по атомния конфликт с провала на реформистите. “Какво постигна Хатами със своята политика на диалог?” – пита Рамин, който е последовател на Ахмадинеджад, и си отговаря сам: “Накрая Германия, Англия и Франция ни казаха, че нямаме право да се занимаваме дори с ядрени изследвания.”

Лейла Карами, една млада адвокатка, апелира за сдържаност и от двете страни. Мирното използване на атомната енергия било право на иранците, но пътят дотам минавал през международни споразумения и гаранции. Тя смята санкциите и заплахите на Запада за опасни. Политологът Лайлаз също е на мнение, че външният натиск само укрепва позициите на хардлайнерите.