1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Теми от седмичния печат

Поетото от Ирландия председателство на ЕС и разногласията по повод така наречената "Европа на различните скорости" е обект на коментар в седмичното издание "Ди Цайт". Там между другото се казва следното: За Европа би би било по-добре като начало да поеме дълбоко въздух и да се откаже от високопарните си планове за бъдещето. Който иска прекалено много Европа, в крайна сметка постига тъкмо обратното. Бърти Ахърн - ирландският прмиер, вероятно ще трябва да отчете този факт. Неговото правителство решително се противопоставя на плановете за "Европа на две различни скорости" и с неочаквано остър език отправи успрек към Брюкселската комисия. По-добре било, тя да се ограничи само с това, което и е предписано - да дава съвети, а решенията - да се оставят на правителствата на страните -членки - каза Ахърн. В самия Дъблин не се подават на илюзии. Фронтовете са прекалено втвърдени, а концепциите за европейското бъдеще - прекалено различни че да е възможно само с ловка дипломаия от страна на ирландското председателство да се постигне големия пробив.
Друга често обсъждана тема е демократизацията на Афганистан след приетата нова конституция. Седмичникът " Райнишер Меркур" коментира :
Афганистан има конституция - след двете години съперничества между различни народностни групи, терористичните удари и повторното засилване на талибаните - това е удивителна новина. Не бива да се очаква обаче , че военните вождове в провинцията за няколко седмици само - от водачи на наемници да се превърнат в демократи. Изкушението вероятно ще бъде огромно, Кабул да си остане Кабул, а конституцията - къс хартия. Първата сериозно изпитание за настройката на съзнанието по посока на правови принципи и държава, ще бъдат президентските и парламентарни избори през лятото. Дали етническите малцинства обаче ще продължат да търпят доминиращите позиции на пущуните - не е ясно. Второто сериозно изпитание ще бъде, когато новото правителство поведе борба срещу нелегалното отглеждане на опиати и се опита да наложи държавния монопол на властта. Защо обаче, тези които днес печелят здраво от гешефти с дрогата доброволно да се откажат от тях? И накрая третото изпитание:
"Ислямската Република Афганистан - както вече се казва държавата - гарантира от една страна на всичките си граждани, включително и на жените еднакви права. В същото време обаче тя изисква, нито един закон де не противоречи на "свещенната ислямска религия". В страна, в която се е зародило движението на талибаните като ислямски фундаменталисти, това неминуемо ще доведе до конфликти. Дали фундаменталистите ще признаят върховенството на съдебна институция, чийто членове се избират по предложение на президента? И какво ще стане някой ден , когато президентт стане някой не от типа на днешния държавен глава Хамид Кразай ами да речем като безследно изчезналия мола Омар? На фона на тези неясноти, е напълно изненадващо, защо тъкмо онези, които отричат християнско-юдейския корен на Европа така възторжено се радват на ислямската конституция в Афганистан. С оптимизъм по принуда, не може да се изгради обаче нова държава на Хиндудуш - това показва най-новата история." - заключава в коментара си вестник "Райнишер Меркур".