1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

ТЕМИ ОТ ГЕРМАНСКИЯ ПЕЧАТ

Зависимостта на Запада от руските енергийни доставки, очертаващата се Голяма коалиция в Австрия и климатичните промени – това са някои от централните сюжети в днешната германска преса.

През последните няколко месеца стъпка по стъпка Русия засили натиска си върху съседен Беларус, пише по основната тема в днешните германски издания – доставките на руски петрол - ежедневникът “Файненшъл таймс Дойчланд”. ЕС, който сведе отношенията си с Минск до санитарния минимум, може да е доволен, защото с това се отнема въздуха на един диктатор. Същевременно обаче стъпката показва, колко безкомпромисно Москва ще защитава своите външнополитически и икономически интереси. На фона на сегашните високи цени на петрола и природния газ руското ръководство разви една арогантност, която трябва да послужи като урок за мнозина, посочва германското издание на “Файненшъл таймс”.

По същата тема излизащият в Оберндорф вестник “Шварцвелдер боте” пише, че ако има нужда от нещо белоруският диктатор Александър Лукашенко, то това е дружбата с големия брат Русия. Защото без закрилническата ръка на Кремъл дните на изборния манипулатор от Минск са преброени.

Кьолнският “Щат анцайгер” се спира на политическите мотиви за прекъсването на доставките на руски петрол през Беларус. Москва, пише изданието, е разочарована от това, че белоруският диктатор отново се е разграничил от обединяването на двете държави. Така трябва да бъде обяснено въвеждането на цени за вътрешно потребление в Беларус.

Излизащият в Бон “Генерал анцайгер” пък посочва, че от действията на Москва не произтича сериозна заплаха за потребителите в Германия. По-важното обаче е това, че Германия е развила зависимост от руските петролни доставки. Така ако някой политик в Москва или Минск насочи показалец надолу, от това много скоро може да стане студено на мнозина в Германия. Казано накратко – националните енергийни доставки зависят от благоволението на Кремъл. Зависимостта от арабския петрол е станала достатъчно рискова, на този фон за доставките от Изток трябва да мислим като за игра на руска рулетка, коментира “Генерал анцайгер”.

Друга обща тема за германските всекидневници е постигнатото споразумение за създаване на Голяма коалиция в Австрия.

“Франкфуртер алгемайне цайтунг” посочва, че Алфред Гузенбауер, който е следващият канцлер, е постигнал своята политически цел. Каква е цената за завръщането на австрийските социалдемократи във властта – това ще стане ясно след като бъдат обявени всички детайли около бъдещия коалиционен договор. Опозиционните зелени вече вещаят неприятности с едно черно правителство, оглавявано от червен канцлер.

По същата тема вестник “Зюддойче цайтунг” пише, че отново всичко се е преобърнало. Да спечелиш изборите и да загубиш в преговорите за съставяне на коалиционно управление - така наблюдателите коментират оповестяването на новия съюз. Дълго време консервативната партия на стария канцлер не можеше да се съгласи на компромис, който преминава през отказ от водещата роля в управлението. Тя обаче с постоянство и упоритост успя да изтъргува скъпо кожата си, тъй като на социалдемократите не им остана друг коалиционен партньор, с който те можеха да съставят действащо парламентарно мнозинство, посочва мюнхенското издание.

И още една оценка – “Дрезднер нахрихтен” обръща внимание на това, че за разлика от Голямата коалиция в Германия старият канцлер в Австрия – Шюсел, ще остане в управлението. Вероятно като бъдещ могъщ финансов министър. Това е нелоша позиция за проваляне на концерта по желание на социалдемократите, посочва изданието от Дрезден.

90 000 могат да достигнат жертвите на климатичните промени през 2071 година. Това не е прогноза на някой западащ теоретик, а резултат от изследване на ЕК, четем на страниците на вестник “Аахенер цайтунг”. Политиката очевидно приема сериозността на ситуацията. Сега остава и да се задейства, но не както досега – със ситни крачки, а като определи въпроса за климата за свой най-важен проект. При това в световен мащаб. Германия също не е пример за подражание. В тази връзка изданието от Ахен задава някои конкретни въпроси, на които не знае отговора, като напр., защо държавата не субсидира по-щедро автомобилите, които харчат до 3 литра гориво, с което да станат шлагер на пазара? Или защо федералното правителство продължава да е против въвеждането на ограничения на скоростта?