1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Теми и мнения от германския печат

Кризата с хранителните продукти е повод за следния коментар във "ФАЦ".

default

Щом трийсет процента от американската царевица отиват за производството на биоетанол, няма начин това да остане без последствия. Затова чувствителният по отношение на промените в политическия климат британски премиер Браун започва да има съмнения и пледира вече за промяна в съответните цели, набелязани от ЕС. От гледна точка на хуманитарните организации е крайно време - от гледна точка на домашните земеделци това обаче е още една чупка в непоследователната политическа линия на политиците. Но винаги се получава така, когато политиците си въобразяват, че знаят всичко. За да се осуети надвисналата глобална заплаха, за която говори Браун, е необходима спешна помощ, но в никакъв случай затваряне на пазарите.


"Ханделсблат" се спира на все още неотшумялата банкова криза:


Съвсем не е случайност фактът, че тъкмо в дните, когато британската централна банка стартира своята помощна програма, Роял банк ъв Скотланд с дълбоко сведена глава трябваше да помоли своите акционери за най-голямата капиталова инжекция в европейската финансова история. Посланието е пределно ясно: държавата е готова да помогне на банките да се измъкнат от тресавището. Впрочем държавата няма друг избор предвид рисковете за цялото стопанство. Но само, ако банките от своя страна признаят вината си.


Широко отражение в коментарните колони намира предложението на политика от ХДС Рютгерс за повишаване на пенсиите на хората с ниски доходи. Ето първо гледната точка на " Манхаймер Морген":


Вярно е, че консерваторите залагат на принципа на личната отговорност на всеки един. Но фактът, че тъкмо онези политици, които не спират да проповядват благата на глобализацията и либерализирането на пазара на труда, си затварят очите за пенсионната бедност, засатрашаваща онези, които печелят малко или нередовно, е показателен. Рютгерс може да е популист, но в случая той слага пръста в една отворена рана.


"Берлинер Цайтунг" отбелязва:


На пръв поглед в този дебат става дума за пенсиите. В действителност обаче същинската тема е много по-обхватна: става дума за социалната справедливост, или по-точно казано: за усещането за несправедливост. Затова и спорът за пенсиите по същество не е спор между млади и стари. Това е спор между богати и бедни в нашата страна, бездната между които става все по-дълбока. Всяка социално-политическа тема влиза в контекста на този дебат, който по-рано се наричаше класовият въпрос. Това название не е вече модерно. Само че то не променя същността на нещата.


В "Тагесшпигел" четем:


Юрген Рютгерс забеляза един проблем, който днес още е малък, но в бъдеще ще става все по-голям: пенсионерската бедност. Срещу нея трябва да се воюва още от сега. От огромно значение е верните решения да се вземат своевременно, така че бъдещите поколения от пенсионери да могат да доживеят дните си с достойнство. Само че заради това да се променят основните принципи на солидарната пенсионна система и да се напомпат в нея още данъчни средства - това не е нито разумно, нито полезно. Това е просто един популистки подход. А популизмът не е вярната рецепта за намирането на рнешение на един наистина актуален проблем.