1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Теми и мнения от германския печат

Олимпийският огън пристигна в Китай - тема за два коментара от днешните вестници. Първо - "Абендцайтунг":

default


Стартът на "щафетата на хармонията" бе даден тъкмо на "Площада на небесния мир" в Пекин, на онова място, откъдето потегли разстреляното през 1989 движение за демокрация в Китай. Въпреки "мира" площадът естествено бе обграден от полицаи и войници. Само подбрани гости можаха да присъстват на пъстрия спектакъл, журналисти или не бяха допуснати, или им се пречеше да си вършат работата. Нима отговорните фактори в спорта и политиката наистина вярват, че през лятото работата ще бъде по-различна? Че Олимпийските игри наистина ще преминат във ведра атмосфера, а диктаторската палка няма да бъде размахвана? Китайските ръководители си правят една проста сметка: усмихнатите победители на спортната арена ще замаскират гримасата на злото. Но това е една крива сметка: дори да падне дъжд от медали, той няма да успее да прикрие насилието и потисничеството.


"Ханделсблат" по същата тема:


От щафетата на олимпийския огън, която ще обиколи света, се очаква да бъде щафета на хармонията. Само че пекинските организатори май ще останат излъгани. Още самият старт на "Площада на небесния мир" премина под охраната на цяла армия от ченгета. Ако протестите против политиката на китайските комунисти в областта на човешките права продължат, щафетата може да се окаже истинско изпитание за факлоносците. Така че не трябва да правим услуга на китайците, като си затваряме очите и просто се завърнем към обичайния дневен ред. И ако за бойкот не може да става дума, то тогава нека западните политици поне да не присъстват на откриването и да не се кланят отново на мандарините в Пекин.


Върховният съд в Анкара иска да забрани управляващата партия на премиера Ердоган. "Зюддойче Цайтунг" смята, че реакционните сили са в състояние да сторят това:


Фарсът продължава. Турското правосъдие е на път да забрани правителството. Ако се стигне дотам, това ще бъде истински пуч. Само че този път съдиите ще свършат работата на генералите. Обвинението гласи: опит за промяна на установения държавен ред. Това е пълна глупост и просто претекст. "Престъплението" на управляващата партия е друго: тя е просто прекалено популярна и прекалено успешна. Старият елит се оказва все повече изтласкан на периферията; това е онази каста от пазители на републиката, която разбира държавата като свой синекур, а в народа вижда една игнорантна маса.

Представител на тази класа е например онзи професор, който казва: "Ние имаме наистина само 30 процента от гласовете, но имаме 80 процента от културата и 90 процента от оръжията." Консервативната партия на Ердоган, която заема политическия център, провеждайки същевременно успешни либерални реформи, е за тази каста много по-опасна, отколкото ако наистина бе тайно ислямистка.

Делото за забрана на тази партия, без значение как ще приключи, е открит удар срещу отварянето на Турция, срещу демокрацията и гражданските права, срещу сближението с Европа. Това е и дилемата на ЕС: ако победят враговете на Ердоган, прекъсването на преговорите за еврочленство ще бъде логична реакция. Само че това би бил най-добрият подарък за антидемократите.