1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Теми и мнения от германския печат

Решението на Германския спортен съюз относно Олимпийските игри в Китай е водеща коментарна тема днес. Ето първо мнението на "Ландесцайтунг Люнебург":

default


Решението за участие в предстоящата лятна Олимпиада е съвсем логично. Та нали на всички бе ясно, че така наречените игри на мира този път представляват купона по повод стабилизирането на международната сцена на една суперсила, която е една диктатура. Как трябва да се отнася светът към придобилия нова сила и самочувствие Китай? Натиск може да оказва само онзи, който разполага със средства за натиск. Само че бойкотът на Олимпиадата е един тъп инструмент, както се видя вече през 1980. Провалът на Игрите не бе причината, която принуди СССР да изтегли войските си от Афганистан. Ако сега се подходи по същия начин, ще последва затвърдяване, което ще постави още по-натясно опозиционните сили в Китай и Тибет. Това би бил краят на отварянето на Китай. Така ще изчезне възможността за промяна на системата - единствената карта, с която Западът разполага. И единственият път към повече свобода за народа на Тибет.


На друго мнение е "Кьолнер Щадт Анцайгер":


Интересът към спорта удвои вниманието към потъпкването на човешките права в поднебесното царство на китайските комунисти. Това е един успех, който Германският олимпийски спортен съюз пропилява сега без нужда. Съмнително е дали заплахата с бойкот на Олимпиадата би помогнала на тибетския народ. Но с това безусловно обещание се нанася по-нататъшна вреда на претенцията на олимпийската идея за спиране на войните и за мир поне за известно време. Онзи в гръко-западния свят, където се е родила олимпийската идея, който изключва по принцип бойкота, прави лоша услуга и на собствените си интереси.


"Зюддойче Цайтунг" отбелязва:


И без това подобна разправия за символи е подвеждаща. Това се отнася както за присъствието на Далай Лама в кабинета на германската канцлерка, така и за евентуален бойкот на Олимпийските игри или отказа на големите политици да присъстват на церемонията по откриването. Истинските задачи са други, например европеизирането на китайската политика, което означава възприемането на правила за поведение и действие, валидни за всички. Концепцията за промяна чрез търговия изисква симетрия в политическите условия на власт. Нека оставим обаче чукохвъргача да си хвърля чука.


Ще завършим прегледа на печата с коментара по темата на "Франкфуртер Рундшау":


Дебатът за или против бойкота на Олимпийските игри прелива от лъжа и лицемерие. Уверенията на МОК и на националните комитети, че по съществото си Игрите били аполитични, не стават по-верни колкото повече се повтарят. Става дума за милиарди, за икономически и обществено-политически постижения, подправени с немалка доза идеология. Така че да се говори, че Олимпиадата нямало нищо общо с политиката е смехотворно. Впрочем всичко това не е ново. Само дни преди откриването на Олимпийските игри в Мексико през 1968 бе разтреляна една голяма студентска демонстрация - за бойкот почти не стана дума. И тогава и сега важи казаното от Ейвъри Бръндейдж след кръвопролитието в Мюнхен през 1972: "The Games must go on". Така че нека "световното семейство на спорта" се отправи с усмивка към своята икономическа среща на върха в Китай.