1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Ди Цайт публикува мнения на журналисти от вестника за характера на сегашната финансова криза, за икономическите школи от последните десетилетия, за демокрацията и пазарната икономика. Ето и част от тезите на авторите:

default

Пазарът се самолекува? Държавата е проблемът? Америка винаги е добре? Капитализмът вече е виртуален? В крайна сметка всичко ще се оправи? Томас Асхойер пише:


Der Maybach im Wall Street

Може би така изглежда американската мечта?

Чикагската школа около икономиста Милтън Фридман открай време държи на догмата, че американският стопански модел е по-добър от социално омекотения европейски капитализъм. И в Германия мощни лобисти открай време твърдят, че човеколюбивата германска икономика само преразпределяла бедността, а обречената на гибел социална държава спъвала бързото развитие на живия капитал. Че благоденствието нараствало единствено в страни, където икономиката наистина е дерегулирана. С две думи: че мечтите за социална пазарна икономика трябва най-сетне да се приземят, а светът – да прекопира американския капитализъм, ако иска да е щастлив.


Приземяване


Panik an der Wall Street

Паника на борсата в Ню Йорк

Тъкмо това убеждение десетилетия наред е важен елемент от американката душевност и от манталитета на нейните европейски привърженици. Ето, че имплозията на Уол Стрийт разсея заблудите. Приказният „американски начин на живот” е стъпил на глинени крака, намаляването на данъците открай време носи полза само на богатите, пропастта между бедни и богати вече е шеметно дълбока. Неграмотните в САЩ реално са 28 процента, над два милиона граждани лежат по затворите. Митът за безкласовото общество се срути, твърди Ричард Сенет. Напразни се оказаха надеждите, че ако богатите стават все по-богати, те ще разпределят част от парите си надолу по социалната стълбица. САЩ най-после се приземиха на терена на фактите и вече не представляват пример за подражание. В Иракската война се пукна балонът на техните фантазии за световно господство, на Уол Стрийт пък се пукна балонът на вярата, че американският икономически модел може успешно да се експортира по цял свят, коментира Томас Асхойер.


На същото мнение е и Евелин Фингер:


Свободният пазар произвежда свободни граждани.


Staatskapitalismus

Комунистически Китай изгради нов вид държавен капитализъм

Това е една голяма лъжа, която се наложи след краха на социалистическата система. Шепа правозащитници подлагаха на съмнение превъзходството на пазарната икономика и след падането на Стената, но си изпатиха заради това. Защото се оказа, че ако критикуваш капитализма, ти автоматически се превръщаш и във враг на демокрацията. Ако използваш думата „експлоатация”, ти автоматически се превръщаш в приятел на диктатурите. Но диктатурата изобщо не е обратното на капитализма, а капитализмът сам по себе си още не е демокрация – доказва го примерът с Китай. Свободата на пазара се състои единствено в това, безпрепятствено да правиш печалба. И ние трябва да се задоволим с тази хилава формулировка на свободата, почиваща единствено върху бизнес-интересите? - Не, свободата на гражданина не е икономическа категория, тя е просвещенски идеал. Свободата на гражданина не се изчерпва само със свободата на предприемача или на финансовия брокер – тя е свобода за всеки човек в това общество. Докато пазарната свобода винаги е означавала само едно: самоцелно нарастване на капитала.

Подобно съдържание