1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Авторката на хамбургския седмичник "Ди Цайт" Андреа Бьом, която следи събитията в и около Косово пише под заглавие "Сбогуване с бурето барут" следното:

Към края на годината може да се направи следното резюме за Балканите, често цитираното лошо дете на Европа. Една от найлюбимите метафори на нас, журналистите, през 2007 г. беше "бурето с барут Косово". Кога ще експлодира то? Задава ли се следващата "Балканска война?" Второ място сред топ-клишетата: "изпокараната Европа", наричана още и ""колеблив ЕС" или "европейските кокошки без глави". С малка разлика на трето място: Косово като "мини-държава на мафиотските кланове".

Нека започ(нем отзад напред: вечното вещаещо беди оплакване на Косово като оазис на престъпните фамилни кланове нервира, ако можем така да се изразим. Да, в Косово има организирана престъпност и корупция, а самите косовари са първите, на които от това им е писнало. Ала тези проблеми не са някакво естествено състояние на нещата, а са класическо явление за едно поствоенно общество. Ще рече: може да се води борба срещу него.

Що се отнася до "семейните кланове", повелявани от строго и мрачно втренчен патриарх: клановете и патриарсите вече не са, както и много други неща в поствоенните общества онова, което бяха. Те са изправени пред младо градско поколение, жените от което поставят под въпрос традиционните структури. При това с диаспора, която носи от европейската чужбина по-различни представи за живота у дома.

Ако се спрем на клишето за колебаещата се, некадърна Европа, която постоянно се излага и проваля на Баканите: вярно е, че ЕС не се венча с лаврови венци по време на кръвопролитния разпад на Югославия. ала междувременно в Брюксел се понаучиха на туй онуй. Тактиката на Русия, посредством вето-блокадата по въпроса за Косово да бъде разединен евросъюза, предизвика по-скоро обратното. Наистина продължава да има изявени противници на едностранното обявяване на независимост в Косово, това са най-вече Словакия, Румъния и Кипър, но тези страни няма да блокират заплануваната мисия, с която ЕС иска да замени протектората на ООН и да контролира пътя на Косово към пълноценна незанисимост. Едно на нула за Брюксел е резултата след полувремето в тази дълготрайна битка с Москва.

И защото стигнахме до добрите вести: 6 години след края на балканските войни всички държави-приемнички на някогашната Югославия имат подписани или договорени спогодби за стабилизиране и асоцииране с евросъюза. Може наистина да не е хубаво, но Сърбия продължава да е заплашвана от рецидиви на национализма. Босна е все още мултиетнически боксов ринг отколкото функционираща държава. В Хърватия още не се е стигнало до критично разглеждане на собствените военнопрестъпления, както впрочем и във всички останали бивши югославски съюзни републики. ала кой можеше в средата на 90-те години да си помисли, че от развалините на Югославия ще се роди процеса на европейското разширяване?

С което стигаме до "бурето с барут Балканите"V Мястото на бурето с барут е в кошчето за отпадъци. Твърдението, че едностранното обявяване на независимост на Косово ще предизвика следващата война бе и продължава да бъде паникьорство. Нито Прищина, нито Белград имат интерес към или ресурси за нов въоръжен конфликт. Не на последно място, защото както косоварите, така и сърбите се надяват, че имат европейска перспектива.