1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Ето какво пише дюселдорфският католически седмичник "Райнишер Меркур" под заглавие “Атака срещу личния живот” за закона за съхраняване на данни във връзки с борбата срещу тероризма:

Имаше демонстрации в няколко градове, събрани бяха хиляди подписи за колективен съдебен иск до Конституционния съд в Карлсруе. В интернет се сформира протестно движение срещу съхраняването на данни, което е склонно да изнесе борбата си в защита на гражданските права на улицата и пред съда. Лекари, терапевти и журналисти също са против плановете. Те се боят, че ще бъде подкопано правото на професията им за тайни, защото и те вече няма да представляват по принцип изключение по отношение на мерките за контрол.

Подобно широко протестно движение не е имало от дебатите за преброяването на населението, когато се роди и защитата на данните. Намесата в личната сфера на милиони, използващи телефони, интернет и джиесеми е масивна. Според законопроекта телекомуникационните компании ще бъдат задължение от 2008 г. да съхраняват данните за всички връзки, осъществени от клиентите им в продължение на 6 месеца. Ще се регистрира, кой с кого е бил във връзка по телефона, мобилния телефон или чрез електронната поща, като например номерът, а също така началото и края на разговора. При разговори по джиесем ще се засича и местонахождението на абоната. Ще се съхранява всичко освен съдържанието на разговора или писмото.

Върху това последно обстоятелство обръща внимание /министъра на правосъдието/ г-жа Циприес, когато се опитва да успокои критиците. “Фактически се съхранява само, така да се каже, пликът на писмото”. Който се успокои от това сравнение на г-жа министърката, не е дообмислил сравнението. Той забравя, ме в бъдеще пощенският му раздавач усърдно трябва да протоколира, кой на кого е писал – представа, която съвсем не е така успокояваща.

Привържениците на съхраняването на данните обръщат внимание, че гражданите не бива да се опасяват, че държавата може да злоупотреби с тези данни. И действително следствените органи биха сбъркали, ако неправомерно събират информации, които след това биха били нищожни пред съда. Съмнителна обаче е логиката, съгласно която контролните мерки постоянно се разширяват.

Например по отношение на банковите сметки: първоначално ставаше дума само за пране на пари и тероризъм, а днес вече всеки гражданине може да се окаже засегнат. Подобно ще протекат и нещата по отношение на онлайн-обиска. Обществеността разисква този инструмент понастоящем само във връзка със заплануваното допълнение към Закона за Федералната криминална служба. Ставало дума за малко на брой случаи и само за защитата от терористична заплаха, аргументират застъпниците. Ала веднага щом Федералната криминална служба получи на разположение юридическата основа за обиски-онлайн и други следствени власти ще обявят потребност от такива. Така първата стъпка се използва за обосновка на следващата. Скоро вече няма да става дума само за тероризъм, а и за много по-леки наказуеми деяния.

Дори няма никакво замисляне за по-меки средства от цялостното съхраняване на всички данни за направените връзки. Защитници на данните ибръщат внимание, че има методи с по-малка намеса в личната сфера от дълготрайното съхраняване на данните. Като например така наречения способ “бързо зафиксиране”, чрез който връзките на заподозрени лица могат да бъдат устовени, ако срещу лицата възникнат подозрения. Така би бил възможен балансът между свободата и сигурността. Ала нито ЕС, нито германското федерално правителство не пое по този път.

Вместо това дълготрайното съхраняване на данни вече носи заложено в самото себе си бъдещото си разширяване. Федералното правителство с допълнението осъществява една директива на ЕС, която първоначално се обосноваваше с борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Ала германските сили за сигурност ще могат да получават данни и когато става дума за наказуеми деяния, извършени посредством телекомуникационните средства. Към тях може да спада дори нелегалното сваляне на музика от интернет, а това в никакъв случай не е свързано със заплахата от тероризма.

Германия не е осстрова на щастливите. И ние сме на мерника на терористите. Органите за сигурност заявяват, че трябва да бъдат в крак с техническите комуникационни средства за заподозряните в терористична дейност. Ала никой не бива да се отдава на илюзията, че правовата държава е формация, която е в състояние да се движи рамо до рамо с конспиративното комуникационно поведение на терористите. Правомощията на тайните и полицейските служби се определят в правовата държава по прозрачен начин. Терористите се пригаждат към това. Те знаят, на какво имат право разследващите ги и са в състояние да се изпълзват от контрола на държавата. Правовата държава може истински да бъде в крак в тази надпревара за контрола, само ако се откаже да разкрива правомощията на своите органи в рамките на демократична процедура. Започне ли обаче да действа по този начин, тя ще се самопремахне.

Подобно съдържание