1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Хамбургският седмичник Ди Цайт помества в броя си от четвъртък следния коментар от Геро фон Рандо за новите космическипланове на президента на САЩ Буш:

Земята е люлката на човечеството, но кой иска вечно да остане в люлката си? - пита руският пионер на космическите полети Константин Циолковски, живял от 1857 до 1935 год. Той се досеща, че човечеството ще се накани да полети в космоса, както истава. Пилотираните космически полети в лицето на международната космическа станция обаче изглежда като неудачен телевизионен сапунен сериал, несвален още от екрана поради причини от организационен характер. От Вашингтон обаче в сряда прозвуча ново послание: най-късно до 2015-та на Луната за упражнение и подготовка, а после - напред към Марс!

Всечки знаят, защо не особено интересуващия се от космическите изследвания американски президент, който като губернаторна Тексас нито един път не е посетил агенцията за космическиизследвания НАСА, сега изведнъж издига този лозунг. Е и? Мотивите му са политически любопитни, но нямат особена тежест ако се сравняват с внушителността на начинанието. Цялата работа ще струва не само скъпо, а и ще изисква огромни усилия от цялата страна. За програмата "Аполо" работят общо около 40 хиляди души в 20 хиляди населени места. Разбира се, Буш не е Кенеди, а и времената не са същите както в ранните 60 години на 20-ти век. Поради което и още не е окончателно ясно, дали американската нация ще се впусне да изпълнява тези планове. Вестникарските коментари са по-скоро скептични, но това е нормално. Анкетите рисуват многопластова картина /но това е също така нормално, а така е и след речта на кенеди за Луната/. Все пак, колкото по-образовани са анкетираните, толкова по-положително реагират те на плановете за Марс. А тъй като в дългосробна перспектива образованите формират общественото мнение, може би е възможно, за Буш да се окажат достатъчни тези50 % привърженици сред обществеността. Достатъчни за какво? За да спечели изборите, естествено! Марсианските му планове изпълняват за него същата функция както риториката за необходимото обновление в Германия за Герхард Шрьодер. Само дето са по-конкретни."

Макар и на съвсем друга, чисто вътрешно-политическа, тема да е коментарът на дюселдорфският седмичник, близък до Католическата църква "Райнишер Меркур", той все пак не е далечен като звучене от този на ляво-либералния Ди Цайт. Райнишер Меркур се спира на призоваваната от всички политически сили в Германия данъчна реформа:

"Сега пък свободните демократи. Идната седмица те възнамеряват да накарат Германския Бундестаг да обсъди тяхната концепция за упростяване на ДОД: тристехенна тарифа, благосклонна към семействата с деца и най-вече облекчаваща твърде обременения фактор "капитал". Същевременно ХДС и ХСС започватда плетат от техните твърде разнопосочни предложения общо такова. Едно нещо поне е сигурно: предложението на СвДП няма да влезе в "Държавен вестник", а в архива на Бундестага. Това ще стане, не защото то е по-лошо от предложенията на християнските партии. Не и защото проектът на конституционния юрист ПаулКирххоф е по-добрата програма, която предоставя на Германияс единната тарифна ставка в размер на 25 % шансове в данъчната конкуренция с Източна Европа. Не, предложението на либералите ще се провали, защото те пренебрегват всякакви процедурни права на реформата. Вярно е наистина, че подтиците към ново мислене трябва да прозлязат от опозицията. Та нали в момента правителството отвлича с дебата за елитните университети вниманието от факта, че по въпроса за упростяването на фискалната система, идеите му се изчерпаха. Ала изтеклата зима на реформите донесе все пак една принципна поука: основните реформи траят дълго и в крайна сметка пазарно-стопанските принципи се поднасят в жертва на олтаря на консенсуса в парламентарната помирителна коми- сия.

Зали тези неща пак ще се повтарят? След няколко седмици федералният министър на финансите Ханс Айхел ще представи своя проект за реформа на данъка върху доходите от капиталовия прираст, като акомпанимент на току що влязлата в сила данъчнаамнистия. Дотогава ХДС и ХСС трябва да са се споразумяли за единен модел, предвиждащ преди всичко стимулиращо инвестициите отношение към доходите от капитала. Компромисът би трябвало да изглежда така: най-много 30 % данък върху доходите от капитали, максимална данъчна ставка 39 %, първоначалнаданъчна ставка 13 % и според степенния тариф на ХДС - облагане на средния доход с 26 %. За да се осигури насрещното финансиране, окончателно се премахват отчисленията за отдалеченост от работното място.