1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Под заглавие "Само добрата воля не стига" дюселдорфският католически седмичник Райнишер Меркур коментира посещението на канцлера Герхард Шрьодер в Белия дом във Вашингтон и очакванията във връзка с тази среща на върха. Ето текста:

Визитата на федералния канцлер Шрьодер в Белия дом в петък предложи на него и на американския президент първата възможност от септември миналата година насам, да обменят мнения по международните проблеми, но също така и по напрежението между Европа и Америка по-подробно и в в спокойно атмосфера.

Наббюдателите се съмнавят, че тази среща може да възстанови някогашните особени отношения между Федералната република и САЩ. Те се надяват, че някои от дълбоките разногласия, развили се между Берлин и Вашингтон от година и половина насам, ще бъдат откровено обсъдени, та да се стигне до по-добро взаимно разбиране.

Този е очевидно и стремежът на двете правителства, които осъзнават, че трябва да се сложи край на разпрата и че спешните за разрешаване затруднения от разпространението на ядреното оръжие, през Ирак и Близкоизточния конфликт, та до отбранителната готовност на Европа изискват сътрудничеството между трансатлантическите партньори.

Ала добрата воля в Берлин и Вашингтон не е достатъчна. Тя трябва да намери отзвук сред населението и в медиите. А точно това не се получава в Америка. От дълго време Германия вече не играе роля пред обществеността. Федералната република изчезна от полезрението.

Преди година и половина, по време на германската предизборна борба, името на Герхард Шрьодер беше добре известно, защото тогава той по драматичен начин скъса с американската политика в Ирак и я окачестви като авантюристична. За мнозина американци това беше нещо повече от политическо разминаване. Отношенията, оформяни от имена като Аденауер, Бранд и Кол, понесоха удар.

Американските граждани вероятно разбираха, че Германия както и партньорите й от ЕС след рухването на Съветския съюз не могат повече да останат автоматически партньори. Ала те не бяха подготвени за това, колко силно Франция и Германия ще се противопоставят на американската политика в Ирак и колко по-гръмко ще зазвучи латентният антиамериканизъм, особено във Франция. В тази ситуация правителството на Федерална република Германия направи своя избор: в поза на Франция и против Америка - така гледат на нещата широки кръгове в САЩ.

Нето един германски канцлер преди Шрьодер не беше оставял нещата да стигнта до там, че отношенията с америка да бъдат заложени на карта. Един от най-добрите примери за балансираността на германската дипломация беше политиката на Хелмут Кол по време на преговорите за обединението на двете германски държави. Той проведе совалка между Джордж Буш старши, Горбачов и Митеран, без да действа за сметка на единия срещу другия или третия. Канцлерът Шрьодер обаче, както изглежда, направи избора си. Един американски наблюдател изрази нещата така: Германия е дала външната си политика под аренда на Франция. Това може би звучи преувеличено, но е неоспоримо, че Германия днес се опира на Франция повече, отколкото когато и да било преди. Това доведе до отчуждение с Вашингтон и спадане на интереса към Германия. Срещата Шрьодер-Буш в хотел Уолдорф-Астория миналата есен даваше поводи за надежда за позитивен поврат. Ала оттогава насав не се случи нищо повече. Ето защо е налице силното желание сегашните разговори да доведат до по-големи последствия.

Необходима е сериозна работа. Защото и двете правителства са силно затруднени вътрушнополитически, в Америка най-вече вследствие на набиращата обороти предизборна борба. Каквото и да е индивидуалното отношение към Джордж Уокър Буш, решаващата роля на Америка в световен мащаб ще остане в сила в обозримото бъдеще. Германските инциативи, служещи на интересите на Европа и на Америка като на застъпници на общи цели, биха могли да посъживят отношенията. Германия е както географски така и полотически в състояние, да опровергае идеята за стара и нова Европа. Федерална република Германия е логичното свързващо звено между западния ЕС и новите членове от Централна и Източна Европа. Германия също така е възоснова на десетилетния си положителен опит най подходящата страна за съживяването на трансатлантическите отношения във времето на новите световни предизвикателства, изискващи все още или може би даже още по-силно поддържането на общите ценности. Ще се издигнат ли Буш и Шрьодер, макар и в процес на предизборни битки, до равнището, изискуемо от тази задача?