Тема на седмицата | Начало | DW | 15.04.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Разкритията за изтезанията на иракски пленници са тема номер едно и за германските седмичници. Ето два откъса от статията на хамбургския “Ди Цайт” с автор Мартин Клингст озаглавена “Едно военно престъпление – изтезавани до смърт: светлите цели на Джордж Дабълю Буш”

”Изтезаващи войници на САЩ, ислямистите с нетърпение чакаха това доказателство за низостта на Запада: от подобни унижения те черпят оправдание за действията си.Снимките имат опустошителен ефект. Репутацията на Америка пострада тежко, също както и моралът на армията на САЩ и съюзниците им. Цялата близкоизточна политика на правителството на Буш се съизмерва с фотосите и медиен президент като него не бива да се учудва на това.

Войниците на САЩ не само са се отнасяли грубо със затворниците, а и не са действали в юридическа ”зона на здрача”. Те са изтезавали и поради това са виновни за извършването на военно престъпление. Защото най-късно след Хагската спогодба за сухопътни бойни действия от 1907 год. и Женевските конвенции военнопленниците трябва да бъдат третирани почтено. Към това почтено третиране спада и забраната за насилствено изтръгване на информация от тях. Дори след края на бойните действия окупационната сила остава обвързана с международното военно право. Освен това всички конвенции за правата на човека забраняват изтезанията – колкото и безскрупумно да са действали самите пленници.

Възмущението от жестокостите в затвора Абу Гхраиб последва незабавно и то бе истинско. Политиците и медиите в Америка почти единодушно оцениха негативно срамните акции. Ало колкото и остри да бяха думите на президента, колкото и строго да бъде наказанието за извършителите, това не променя нищо по отношение на фаталната диагноза: зверствата не са били дело само на отделни, очевидно безсъвестни военнослужещи. Очевидно до жестоки изстъпления се е стигало многократно, очевидно те са били по нареждане на армейското разузнаване, за да бъдат изплашени и ужасени пленниците преди разпитите. А което е с особена тежест – очевидно висши офицери от Пентагона са знаели за това от началото на годината, но са тънели в мълчание.

Военнопрестъпленията на войниците на САЩ имат предистория. Тя започва с атентатите на Ел Кайда от 11-ти септември и обявяването на ”войната срещу терора” като нечувано предизвикателство, взривявящо всички досегашни правила и целия досегашен опит. Целта на ислямистите е да предизвикат неувереност сред демокрациите и чрез терор да ги принудят да променят свободолюбивата си същност. Отворените общества могат да се съпротивляват срещу тази заплаха, само ако в отбранителнта си борба не обявят за враг самата свобода. Действително атентатите от 11-ти септември повдигнаха много нови въпроси в наказателното и процесуалното право, както и в полицейските устави. Какво например да се прави, когато отвлечен от терористи самолет се насочи към небостъргач или АЕЦ? Не трябва ли да се намесят военните? Кой преценява и кой трябва да взима решенията? Как да се обуздаят престъпниците, опериращи трансгранично и се ползват с подкрепата на определени държави? Могат ли решениета на смърт атентатори-самоубийци изобщо да бъдат сплашени със средствата на наказателното ни право? Има ли ”лиценз за целенасочено умъртвяване”? И ако да: при какви условия?

Вместо обаче трезво да се прецени, че свободната демокрация заради самата себе си не може да действа неограничено, се разрази често хистеричен дебат, мисленето изпадна в извънредно положение. ”Война”, крещи американският министър на правосъдието Ашкрофт. ”Който обича смъртта, може да я получи”, казва приятелят му и германски федерален вътрешен министър Шили. А сред специалисти сериозно се обсъжда създаването на ”наказателно право срещу враговете, което прави тънката разлика между човеци и нечовеци.