Тема на седмицата | Начало | DW | 19.06.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Докато изборната активност на населението достигна исторически перигей, противниците на Европа и популистите преживяват разцвет, твърди в надслова на статията си “Бедната Европа” колумнистката Брита Майер на страниците на хамбургския седмичник ДИ ЦАЙТ. Ето цялата статия:

Европа гласува и изгуби. Мнозинството сред 342 милиона гласоподаватели чисто и просто си остана у дома. Едва 45 и половина процента се отправиха към урните – най-слабото постижение от въвеждането на преките избори пред 25 години. Изглежда, че европейският проект вече не въодушевлява никого. Особено новите страни-членки, както изглежда, са изгубили интереса си след има-няма 6 седмици членство. В Словакия участието беше нищожните 17 %. В останалата източна Европа нещата не изглеждат по-добре. В най-голямата от новоприетите страни – Полша –въпреки поляризиращата предизборна борба едва една пета част от електората се почувства мотивирана да гласува. В Естония, Словения и Чехия резултатите бяха също под 30 на сто. Изключение от тази тъжна картина представляват само Малта и Кипър. Островитяните даже можеха да послужат за образец: 71 % от кипърците и 82 % от малтийците се почувстваха привлечени от изборните пунктове. Ала не само новите граждани на ЕС не проявиха интерес към изборите: въпреки задължителното гласуване в Гърция бе регистрирано с 62 % най-слабото участие от встъпването на страната в ЕС през 1981 год. насам. И в Испания по-голямата част от избирателите си останаха у дома. Интерес поне към евро-изборите като че ли преоткриха у себе си британците. Над 37 % спрямо само 24 % на предпоследните избори пожелаха да имат право на глас по отношение на бъдещата политика от Страсбург. При все това Европа загуби и в Обединеното кралство, тъй като триумф постигнаха най-вече противниците на ЕС. По-скоро лишшената досега от значимост Партия за независимост на Обединеното кралство с кандидата Робърт Килрой-Силк начело утрои електората си и с искането си за излизане на Вуеликобритания от евросъюза мобилизира 18 % от избирателите. По този начин антиевропейската партия стана третата по мощ политическа сила на британските острови.

Но не само британците гласуваха против Европа. Победата на евро-скептичните и популистките партии обхваща целия континент. В Полша националистическата Лига на полските семейства стана втората сила, дори изпреварвайки радикалната земеделска партия Самооброна на антиевропееца Анджей Лепер. Чехите също демонстрираха изборно отегчение и евро-скептицизъм. Спечели партията на президента Вацлав Клаус, който се числи към противниците на чешкото присъединяване към ЕС, следвани от евро-враждебната комунистическа партия КСЦМ. Не по-добре изглеждат нещата в старите страни-членки. В Швеция след отрицателния вот за еврото евроскептицизмът продължава да изглежда определящ за настроенията. Не трето място там е сформираната малко преди изборите ”Юнска листа”, считана също за евроскептична. В Белгия ксенофобският ”Фламандски блок” се класира втори пред партията на премиера Ги Верхофстад, който даже беше главен кандидат на политическата си сила.

Работата е там, че Верхофстад не е сам с подобен резултат. В целия ЕС правителствата усетиха, след определяната основно от вътрешно-политически теми предизборна борба, отрицателната реакция на водената от тях полтика. В Германия СДП с 21 и половина % постигна най-слабия си резултат на федерални избори след Втората световна война. В Италия Силвио Берлускони, който беше кандидата на своята Форца Италия, трябваше да преглътне загубата на гласове. Най-мощна политическа сила стана алианса на левите партии Уливио около президента на Комисията на ЕС Романо Проди, чиито мандат изтича. Във Франция партията на премиера Жан-Пиер Рафарен постигна едва 16 %. Колосални загуби отбелязва и популистката Австрийска партия на свободата, управляваща във Виена заедно с консерваторите от Австрийската народна партия. Партията на свободата падна от 23,4 на 6 %. В естония партията министър-председателя Юхан Партс не успя да завоюва нито един от шестте мандата в Страсбург. По подобен начин бяха ”наказани” и правителствата в Дания, Великобритания, Литва, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Чехия и Унгария. Изключение правят само Гърция и Люксембург. По този начин вотът се превърна в национален избор ”за "обица на ухото” и губещите са недвусмислено ясни: проектът Европа и Европейският парламент. При следващия опит нещата трябва да се променят. След пет години отново ще има избори.