1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Докато изборната активност на населението достигна исторически перигей, противниците на Европа и популистите преживяват разцвет, твърди в надслова на статията си “Бедната Европа” колумнистката Брита Майер на страниците на хамбургския седмичник ДИ ЦАЙТ. Ето цялата статия:

Европа гласува и изгуби. Мнозинството сред 342 милиона гласоподаватели чисто и просто си остана у дома. Едва 45 и половина процента се отправиха към урните – най-слабото постижение от въвеждането на преките избори пред 25 години. Изглежда, че европейският проект вече не въодушевлява никого. Особено новите страни-членки, както изглежда, са изгубили интереса си след има-няма 6 седмици членство. В Словакия участието беше нищожните 17 %. В останалата източна Европа нещата не изглеждат по-добре. В най-голямата от новоприетите страни – Полша –въпреки поляризиращата предизборна борба едва една пета част от електората се почувства мотивирана да гласува. В Естония, Словения и Чехия резултатите бяха също под 30 на сто. Изключение от тази тъжна картина представляват само Малта и Кипър. Островитяните даже можеха да послужат за образец: 71 % от кипърците и 82 % от малтийците се почувстваха привлечени от изборните пунктове. Ала не само новите граждани на ЕС не проявиха интерес към изборите: въпреки задължителното гласуване в Гърция бе регистрирано с 62 % най-слабото участие от встъпването на страната в ЕС през 1981 год. насам. И в Испания по-голямата част от избирателите си останаха у дома. Интерес поне към евро-изборите като че ли преоткриха у себе си британците. Над 37 % спрямо само 24 % на предпоследните избори пожелаха да имат право на глас по отношение на бъдещата политика от Страсбург. При все това Европа загуби и в Обединеното кралство, тъй като триумф постигнаха най-вече противниците на ЕС. По-скоро лишшената досега от значимост Партия за независимост на Обединеното кралство с кандидата Робърт Килрой-Силк начело утрои електората си и с искането си за излизане на Вуеликобритания от евросъюза мобилизира 18 % от избирателите. По този начин антиевропейската партия стана третата по мощ политическа сила на британските острови.

Но не само британците гласуваха против Европа. Победата на евро-скептичните и популистките партии обхваща целия континент. В Полша националистическата Лига на полските семейства стана втората сила, дори изпреварвайки радикалната земеделска партия Самооброна на антиевропееца Анджей Лепер. Чехите също демонстрираха изборно отегчение и евро-скептицизъм. Спечели партията на президента Вацлав Клаус, който се числи към противниците на чешкото присъединяване към ЕС, следвани от евро-враждебната комунистическа партия КСЦМ. Не по-добре изглеждат нещата в старите страни-членки. В Швеция след отрицателния вот за еврото евроскептицизмът продължава да изглежда определящ за настроенията. Не трето място там е сформираната малко преди изборите ”Юнска листа”, считана също за евроскептична. В Белгия ксенофобският ”Фламандски блок” се класира втори пред партията на премиера Ги Верхофстад, който даже беше главен кандидат на политическата си сила.

Работата е там, че Верхофстад не е сам с подобен резултат. В целия ЕС правителствата усетиха, след определяната основно от вътрешно-политически теми предизборна борба, отрицателната реакция на водената от тях полтика. В Германия СДП с 21 и половина % постигна най-слабия си резултат на федерални избори след Втората световна война. В Италия Силвио Берлускони, който беше кандидата на своята Форца Италия, трябваше да преглътне загубата на гласове. Най-мощна политическа сила стана алианса на левите партии Уливио около президента на Комисията на ЕС Романо Проди, чиито мандат изтича. Във Франция партията на премиера Жан-Пиер Рафарен постигна едва 16 %. Колосални загуби отбелязва и популистката Австрийска партия на свободата, управляваща във Виена заедно с консерваторите от Австрийската народна партия. Партията на свободата падна от 23,4 на 6 %. В естония партията министър-председателя Юхан Партс не успя да завоюва нито един от шестте мандата в Страсбург. По подобен начин бяха ”наказани” и правителствата в Дания, Великобритания, Литва, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Чехия и Унгария. Изключение правят само Гърция и Люксембург. По този начин вотът се превърна в национален избор ”за "обица на ухото” и губещите са недвусмислено ясни: проектът Европа и Европейският парламент. При следващия опит нещата трябва да се променят. След пет години отново ще има избори.