1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Под заглавие “Епидемията на име “страх” хамбургският седмичник “Ди Цайт” помества бележките на Харо Албрехт, посветени на темата “Защо хората са в опасност и без птичи грип да заболеят от птичия грип”. Предлагаме ги на вашето внимание, драги слушателки и слушатели, тъй като тези бележки предлагат сравнително добра представа за отношението към птичия грип в Германия:

Най-голямата опасност понастоящем произтича не от птичия грип, а от реакциите на хората във връзка с напредването на причинителя. Ако, да кажем, утре в Долна Саксония, германският бастион на птицевъдството от грипа умре само една кокошка, нещата ще станат неудържими. Ще бъдат щурмувани аптеките, от лекарите ще бъдат просени последните дози ваксина.

Страхове и недоразумения съпътстват хода на епидемията на вируса на инфлуенцата Ха 5 Ен 1. Причинителят уби за кратко време хиляди домашни птици в Турция и Румъния. Да се зарази човек е много трудно. Ха 5 Ен1 атакува животните, предимно пернатите. Експертите обаче се опасяват, че това би могло твърде бързо де се промени и вирусът да започне да се разпространява смъртоносно сред хората. Ето защо те настояват за интензивна подготовка. Това искане е правилно. То е насочено към държавни инициативи, а не към индивидуалната превенция. Работата е там, че прибързаните индивидуални действия са вредни.

Ежегодната противогрипна ваксинация не предпазва от птичия грип. Даже по-лошо: всеки който се имунизира, без да има нужда, за да се предпази от нормалния грип, застрашава имунизацията на онези, които действително се нуждаят от ваксината, а именно: хора над 60-годишна възраст, хронично болни, здравни работници, полицаи или пожарникари. Ефективна ваксина срещу евентуалния птичи грип сред хората експертите от института за ваксини и серуми “Паул Ерлих” очакват не по-рано от лятото на 2006 год.

За в случай, че Ха 5 Ен 1 мутира и заразата започне да се предава между хора, в момента помагат само два медикамента: тамифлу и реленца. Те не предотвратяват заразяването, но в много случаи биха могли да облекчат протичането на заболяването. Междувременно мнозина граждани складират в хладилниците си запади от тези таблетки. Ала и тази стратегия е съмнителна. Първо: по този начин нужните медикаменти се отнемат от пазара и второ: едва ли може да се приеме, че те биха били използвани правилно. Лекарството действа само тогава, когато се поеме в рамките на от 24 до 36 часа след проявата на първите симтоми. Симптоми обаче почти не се различават от тези на най-баналната хрема.

Свръхпредпазливите ще започнат да гълтат хаповете при първата поява на дразнене на гърлото и по този начин ще изразходват средството още преди да е настъпила нужда. Решаващ е изборът на момента. Ако приемем, че се появят доказателства за предавана от човек на човека зараза с Ха5 Ен1 и Световната здравна организация констатира наличието на пандемия, дори и тогава медикаментът би следвало да се извади от хладилникса /а още по-добре е да се отиде на лекар/, когато в близкото обкръжение са се появили потвърдени случай на заболяване от Ха5 Ен1 и са налице грипните симптоми.

Понастоящем гражданите не могат да строят нищо повече, освен да следват най-важните съвети: да не галят кокошки в Румъния и Турция, нещо което туристите и без това рядко вършат, да не се внася месо от засегнатите региони и да се избягват птиците, проявяващи някакви симптоми. Ха5 Ен1 може да бъде спрян само чрез съгласувани действия. Борбата срещу вируса на индивидуално равнище само изразходва ценни ресурси.

Ето защо се очакват действия от федералните провинции, държавата, ЕС и даже от световната общност. Понастоящем в Германия се очаква преосмисляне и преработка на федералните структури. Все още превантивната дейност срещу бедствия е в компетенцията на провинциите – всяка от тях може сама да решава, дали да “арестува” пернатите си домашни животни под покривите на птичарниците. Невероятна глупост е също така, дадена провинция да държи на склад медикаменти за 5 % от населението си, а друга – за 15 %. Според преценките на експертите степента на наситеност би трябвало да е 20 %.

Комуницирането на риска е трудна задача, ала разпространяваните досега послания са объркващи и едва ли не принуждават гражданите да прибягват към безразсъдна, неефективна индивидуална профилактика. Заплахата, произтичаща за човека от Ха5Ен1, наистина е реална, но днес опасността не е по-голяма отколкото преди една година. Остава достатъчно време за защита. В случай на медицинска катастрофа спешно необходим би бил европейски министър на здравеопазването с широки правомощия. Защото в случай на настъпване на бедствието той би следвало да разпореди, ваксините и лекарствата да се съсредоточат към онази страна, където точно бушува епидемията. Само ако тя бъде спряна още в самото начало, има добър шанс, разпространението й да бъде предотвратено с приемливи средства. От егоистичните индивидуални действия полза има единствено причинителят.