1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

“В Германия още няма събития като във Франция. Ала мнозина имигранти сами се изолират” – под този надслов и заглавие “Вън от гетото” седмичникът “Ди Цайт” помества следната статия, която ви предлагаме със съкращения:

Берлин-Вединг. Хамбург-Вилхелмсбург. Бремен-Теневер. Дуйзбург-Маркслое. Германските “банлюта” не са винаги в покрайнините на градовете, но при всички случаи са в покрайнините на обществото. Милиони хора живеят в тези “градски квартали с особен дефицит на развитие”, както една програма на отиващото си федерално правителство нарича причиняващите грижи квартали в страната, колкото коректно, толкова и безобидно. Безработица, имиграция, социалните помощи като житейска цел, дрога, престъпност и липса на образование, тук се концентрира онова, което Германия предоставя като форми на затрудненото развитие. А докато във френските предградия горят автомобили и супермаркети, Германия, изпълнена с опасения, обръща поглед към ползващите се с лошата слава на турски или руски гета проблемни зони. Скоро и при нас?

Ето че вътрешният министър на Бавария Гюнтер Бекщайн, гледайки ежевечерните кадри от Франция, призовава имигрантите в Германия, в бъдеще, да са така добри да се интегрират. Ето че вече и турският премиер Реджеб Таип Ердоган превантивно призовава сънародниците си зад граница да спазват реда с думите: “Да се пали и руши, не бива да е средство за защита на правата”.

Пита се, с какво германските имигранти са заслужили тези предупреждения? Наистина в Берлин-Моабит неизвестни лица от неизвестна националност подпалиха през седмицата пет коли. Наистина в Берлин-Кройцбург традиционните майски насилия на автономните междувременно са вече ако не мулти-културно, то поне германо-турско мероприятие. Наистина в турските рап-песни готовността към насилие присъства поне като намек.

Не е германците да си нямат проблеми със своите имигранти. Престъпността с пълна сила спада към тези проблеми. Шест от всеки 10 престъпни деяния с употреба на насилие в големите германски градове междувременно се извършват с участието на членове на етнически малцинства.
А в германските затвори за непълнолетни социалните работници и психолозите отдавна вече са определили скалата на бруталността: най-лошо бият руските осъдени, следвани от албанците и на трето място са турците. Ала въстание, каквото преживява Франция, или пък изблици на насилие между разнородните етнически групи досега са непознати в Германия, като се изключат погромите през 90-те години, в които, естествено, имигрантите не бяха извършителите, а жертвите.

Със сигурност може да се каже, че спокойствието в германските мулти-култи квартали не е плод на местната интеграционна политика. Политика, заслужаваща това наименование, в Германия и без това съществува само на общинско равнище. А и там, където я има, тя обикновено съществува само от няколко години насам. Едва от началото на 2005 Германия предлага на турските имигранти курсове по немски език, каквито от край време съществуват за имигрантите от Русия.

Не, който иска да проумее “студения мир” между турците и германците, трябва да се обърне към често укоряваното турско паралелно общество. Колкото и нерадващо да е то в редица аспекти, някои неща функционират нелошо. То притежава паралелна икономика с десетки хиляди предприятия, разкрили стотици хиляди работни места и създава по този начин възможности за издигане на собствените сънародници. Който чете обявите за недвижими имоти в германските вестници, ще открие там много на турски език. Може аудиторията да не е интегрирана във всяко едно отношение, но произходът й не е попречил на социалното издигане.

/.../

Етнически хомогенните квартали не трябва да се непременно пречка за интеграцията; точно обратното – те биха могли да улеснят навлизането в новия свят. Решаващото е, дали тези квартали са за техните жители спирка за прекачване или крайна спирка.

Именно тук се крие най-голямата заплаха за Германия и имигрантите. Турците във всеки случай плащат за живота в гетото висока цена. Който израства сред имигранти, където образованието и езиковите познания не се разглеждат като ценност, където сутрин се отива не на работа, а до службата за социални помощи – който отрасва по този начин, е лишен от примери, че животът може да протича и по-добре. Едно ново проучване на Научни-изследователския институт по криминология в Долна Саксония доказва, че турските деца, израстващи сред сънародници и други имигранти, обикновено приключват с основно образование. Ако израстват в предимно немска среда, шансовете им да попаднат в гимназията се удвояват.

Гегого се самовъзпроизвежда. Ако Германия не пробие този кръговрат, я заплашват френски събития.