1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

Ето какво пише между другото в последния си брой хамбургският седмичник “Ди Цайт” за опитите на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер /от ГСДП/ да защити предишното червено-зелено федерално правителство на Германия срещу обвиненията във фарисейство във връзка с войната срещу тероризма:

Франк-Валтер Щайнмайер

Франк-Валтер Щайнмайер

“Не, че Франк-Валтер Щайнмайер не може да изтърпи новата за него жега от “светлините на рампата”. Но всъщност би предпочел да може да се съсредоточи върху същинските си задачи като нов външен министър. Върху Иран. Върху предстоящата му близкоизточна обиколка. Върху Европа и проблемите й. А не върху “разкритията” на анонимни американски източници и не върху онова, което той оценява като вътрешнополиитически опит “със закъснение да се разклати доверието в бившето правителство”. /.../

Външният министър-социалдемократ на Ангела Меркел не е съвсем сам с предположението, че разкритията /някои от тях са всъщност само притоплени спомени за позабравени случаи/ не са случайни. Наистина само малцина вярват, че има някакъв прецизен план от канцелариите на администрацията на Буш с цел да се дискредитират следварително червено-зелените в Германия. Но все пак целевите похвали за ефикасната помощ по войната в Ирак и за усърдните доставки на информация във войната срещу терора, действително биха могли да създадат на червено-зелените известни затруднения у дома. Това е даже вече факт. А защо пък това да не се харесва на американските приятели на новата канцлерка?

Според други, всичко това било прекалено усложнено. Но може би все пак целта е била да се демонстрира на германците след смяната на правителството, че не можеш да се правиш безнаказано на политик-миролюбец за сметка на Америка, когато всъщност не си чак толкова невинен. Така гласи друга една теория за съзаклятие в посмекчена форма сред правителственото обкръжение.

Франк-Валтер Щайнмайер не се поддава на подобни теории и то не само от предпазливост. Всичко това му се струва твърде авантюристично и мрачно. Несъмнено му е направило впечатление, че недискретните информации се трупаха все в навечерията на встъпителните визити на “новата”. И, разбира се, че е голямо изкушението да се търси определен модел, зад който пък да се крият по-специални намерения. Но само това му липсваше, да вземе да се включва в тези игри!

/.../

Докъде е стигало сътрудничеството със САЩ и дали са били нарушавани границите на законно допустимото, тези въпроси ще занимават парламентарната комисия. Щайнмайер ще бъде разпитан от нея не на последно място. Ще стане дума и за работата на германската разузнавателна служба БНД, както и за дейността на двамата й агенти останали в Багдад. Също така за Федералната криминална служба и ролята й при разпити на заподозряни в тероризъм, провеждани в Дамаск и Бейрут. Колко е знаел Щайнмайер по въпроса? И всичко ли там е ставало според правилата?

/.../

Комисията ще отработи дълъг списък. Той обхваща сътрудничеството с тайните служби на онези страни, в които изтезанията са част от нормалните методи за разпит, ще става дума за полетите на ЦРУ и за отвлечените от ЦРУ, за логистичната подкрепа на войната в Ирак въпреки отказа за участие в тази война, за помощта оказвана на американското военно разузнаване при определянето на цели, които да не бъдат атакувани /като училища и посолства/, а пък може би и на цели за атакуване. Това все елементи от зоната на здрача между правовата държава и държавническото благоразумие отвъд всекидневните въпроси ли са?

Франк-Валтер Щайнмайер е запознат с темата. Внимание, опасна поледица! Ала, какво да се прави, такъв е светът, особено след 11-ти септември и след атентатите в Мадрид, Лондон, Джерба и Бали. “Общество, което подкрепя тайните си служби, подкрепя по този начин и една определена “зона на здрача”. Тя съществува, но не е зона на беззаконието. Властите работят и там, където работят тайно, обвързани със законността. Те не са освободени от конституционните си задължения”.

Това било, разбира се, в сила и за политическите цели и задачи, казва Франк-Валтер Щайнмайер, който на предишния си пост отговаряше именно за тези цели и задачи. Няма освобождаване от отговорност за никого. Звучи, като че ли министърът иска да каже: “Стига!” Но подобно нещо не е и никога не е било в неговия стил.”