1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата

САЩ изострят без необходимост конфликта с Иран, докато тамошните екстремисти губят позициите си. Такава е тезата на Улрих Ладурнер, която той развива в статия за седмичника “Ди Цайт”:

Представата на президента Буш за Иран, откакто е на власт, не се е променила и с милиметър. В неговите очи Иран си остава елемент от “остта на злото”. Само че напоследък там се наблюдават интересни развития. Когато през ноември президентът Ахмадинеджад посети един университет в столицата Техеран, той бе посрещнат със скандирания: “Долу диктатурата!”. През декември в страната имаше три различни избори – и на трите лагерът на Ахмадинеджад понесе тежки удари. Това се възприе като голяма изненада, тъй като разпалените речи на Ахмадинеджад след идването му на власт през лятото на 2005 накараха явно много хора да забравят, че този президент не е диктатор, а че трябва да бъде избран с всички известни рискове, включително и с този, че в Иран е възможно манипулиране на гласуването.

Високото изборно участие на иранското население е показател за укрепването на републиканския елемент в ислямската република. Това е видно и по кандидатите. Крайно консервативният аятолах Ясди, който е прононсиран враг на демокрацията, бе избран наистина в Съвета на пазителите, но не с очакваното мнодзинство. На първо място при тези избори се оказа Хашеми Рафсанджани, човека, когото последователите на Ясди презират и когото Ахмадинеджад победи на президентските избори през 2005.

Рафсанджани разбира се не е чиста проба демократ, но победата му над Ясди е равносилна на промяна в политическото равновесие в Иран. Тази промяна върви в посока повече прагматизъм. Самият Али Хаменей, върховният религиозен водач, насърчава това развитие. Преди няколко дни един вестник, стоящ близо до Хаменей, публикува остра нападка по адрес на външната политика на Ахмадинеджад. Това е атака с голямо символично значение.

Всичко това не превръща Иран в демократична страна, но показва, че иранското общество не е тотално парализирано. То е в състояние да реагира. Интересен е въпросът за мотивите. Защо бива отслабен Ахмадинеджад?

Той не бе избран от сънародниците си, за да каже след това, че Израел трябва да бъде заличен от картата. В мнозинството си иранците го избраха с надежда, че ще реши социалните им проблеми. Сега те оттеглят част от подкрепата си за неговия лагер, защото той не спази големите си обещания. Какъв е бил приносът за това на растящата международна изолация на Иран вследствие на ядрената политика на страната – не е ясно. Но може да се предполага, че при изборното си решение беднякът от колибите в южен Техеран едва ли ще се ръководи от факта, че ООН наложи санкции срещу Иран.

Друго е положението в революционния истаблишмент, при хора като Рафсанджани. От тези кръгове се дочува все по-честа критика срещу външнополитическия курс на Ахмадинеджад. Търговците се страхуват за бизнеса си. Санкциите, приети от ООН през декември, ще влязат скоро в сила, ако Иран не преустанови обогатяването на уран. Това решение изненада Техеран, тъй като хората около президента очакваха, че Русия и Китай няма да подкрепят подобна резолюция на Съвета за сигурност. Бламажът на Ахмадинеджад усилва позициите на прагматиците.

На този фон: правилно ли е да се засилва натискът върху Иран? Ефект може да има само от комбинацията от външен натиск, вътрешни проблеми и един елит, искащ да живее по-добре. Ескалацията към която се стреми Вашингтон е тъмно обратното на това и следователно - контрапродуктивна.