1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата - Забраната за тест за бащинство

След решението на Върховния федерален съд на Германия, да обяви за невалидни като доказателствен материал пред съда тайно предприетите изследвания за бащинство, съмтяващите се бащи трябва да използват други улики. На тази тема са посветени бележките на Сандра-Малеска Брунс в седмичника ”Ди Цайт”:

Тест за бащинство

Тест за бащинство

Темата е пикантна и, строго погледнато, засяга всеки баща в Германия: заплануваната забрана на найните тестове за бащинство. Ако се изпълни исканото от министърката на правосъдието Бригите Циприйс, в бъдеще бащите, проверяващи без знанието на майките произхода на поколението, ще са застрашени със затвор. В Германия според преценки на изданието ”Лекарски вестник” между 5 и 10 % от новородените всяка година са истински ”кукувичета” – 35 до 70 хиляди бебета годишно. Следователно би трябвало да са допустими съмненията, както в рамките на даден брак, така и при сравнително свободни връзки, когато добре печелещият приятел, след края на въпросната връзка внезапно се превръща в ”плащащ татко” за майката и детето.

Как г-жа Циприйс си представя правото на германските бащи на увереност, тя разясни в интервю за сп. ”Бригите”: ”Ако някой мъж се съмнява в бащинството си, нека разговаря с жена си по въпроса. Ако направи тест за бащинство без съгласието на жената, това ще е в бъдеще наказуемо. Така ще гласи част от новия закон за генната диагностика. Ако в бъдеще таткото тайничко задигне олигавени биберони и ги изпрати заедно с косъмче от бебешкото гребенче заедно с проба от собствената слюнка на генната лаборатория, за да установи, дали действително е бащата на бебчето, той попада под ударите на закона. В компания с лабораторията. А за да не може бащата да изпраща пробите си чисто и просто в друга европейска страна, в бъдеще се предвижда забраната за тайни тестове за бащинство да се разпростре върху цяла Европа.

Ако се следва волята на правосъдната министърка, в бъдеще мама ще трябва да дава съгласието си за такива тестове. Според Циприйс това не е проблем в рамките на изрядното партньорство: ”Какво означава, когато мъжете така масивно нямат доверие в жените? Би ли издържала тогава тази връзка на други изпитания?”, пита министърката.

Ситуацията тогава би била следната: татко обяснява на мама съвсем неангажиращо по време на съвместната вечеря, че не е съвсем сигурен, дали хлапенцето с тъмно-кафявите очички като копченца действително е негов син и поради това би искал да направи тест за бащинство. А мама отвръща с уверена усмивка: ”Добре, съкровище мое, мога да те разбера, че искаш да си съвсем сигурен и не го оценявам като недоверие спрямо мене”. След това двамата се впускат в разсъждения по темата, дали синчето да бъде записано да тренира футбол или пък по-добре хокей.

Ако обаче мама се почувства засегната на чест и не приеме с подобно самообладание открито отправеното й обвинение в изневяра, таткото ще трябва чрез съда да поиска доказателство за бащинството. Това ли ще да е тогава иманото предвид от министър Циприйс изпитание, което връзката би трябвало да може да понесе?

С плановете на министърката, поставящи си за цел да се защити основното информационно право на майката и детето на самоопределяне, още една интимно лична сфера се изнася насилствено насред общественото мнение, подозрението се превръща в открито обвинение, а отношенията на доверие между родителите в повечето случаи ще понесат сериозни щети, още преди да е станало ясно, дали за подозренията изобщо съществувяа основание.

Досега таен тест за бащинство е полулегален, зависи от конкретния съд, дали провеждането му е допустимо и по този начин в правна сила или не. По принцип пред съда са допустими само тестове, за които кръвните проби от родителите и децата са взети в присъствието на независим свидетел, примерно – домашния лекар.

Дали изневяра или бегла еднократна връзка – за разлика от майката на детето бащата много рядко можге да изключи възможността, при никакви обстоятелства де е възможен друг баща. Макар и министър Циприйс да се възмущава, че даже из влаковете на метрото висят реклами за тестове за бащинство, само поради моментно хрумване надали мнозина мъже биха похарчили близо 700 евро за тест в сериозна лаборатория.

Приемането на детето от бащата предполага доверие в партньорката и майка на детето. Ако тези отношения на доверие са нарушени, тестът може да осигури информация. Ала с тази законодателна инициатива на мъжа, приел бащинството след раждането чрез формална декларация или при наличието на брак автоматично е регистриран като баща, му се отрича правото на съмнение. И същевременно му се отнема възможността за дискретна проверка по това съмнение.