1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тема на седмицата: "Австрия отново може да даде лош пример"

За тема на седмицата сме избрали размишленията на Вернер Пергер в Ди Цайт по повод разпадането на австрийската коалиция.

default

Разпадането на правителствената коалиция в Австрия е многозначително събитие за цяла Европа, че дори и за България. Защото подемът на популистите и крайната десница, флиртовете на утвърдени центристки партии с подобни политически въжеиграчи и неграмотният антиевропеизъм са явления, разпространени в много страни от ЕС.

Всички говорят за освобождение

Das Parlament in Wien, Europameisterschaft 2008

Парламентът във Виена

Най-после свърши, край, точка. Най-лошата широка коалиция на всички времена, невъзможният съюз между социалдемократи и христяндемократи в Австрия, вдигна бялото знаме. Във Виена всички ликуват. Оттук нататък всичко може да става само по-добре. Всичко ли? И наистина ли по-добре?

Вярно е, че предсрочните избори могат до доведат и до бетониране на сегашното разпределение на силите, но в момента никой не ще и да си го помисля. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в австрийската политическа сцена, положително ще се разтревожим, че може да стане и далеч по-лошо.

Дясноконсервативната коалиция на християндемократа Волфганг Шусел и радикалния популист Йорг Хайдер, заради която през 2000 година Австрия за няколко месеца беше изолирана в семейството на тогава 15-те европейски държави, се прие от мнозина като първото европейско грехопадение. Но темата за десния популизъм в Австрия изобщо не е изпратена в архива, независимо от залеза на Хайдеровата партия, на която не й понесе участието във властта заедно с християндемократите.

След предсрочните избори през септември Австрия за втори път може да открие нови земи в политическата карта на ЕС

Специалистите по катастрофите, които пълнят виенските кафенета и кръчми, смятат, че изобщо не е изключено големите партии да продължат да се топят. По-нататък авторът на коментара в Ди Цайт припомня политическото разивитие в Холандия, където класическите партии вляво и вдясно от центъра вече дори заедно нямат мнозинство, а две ксенофобски партия от дясната периферия събират заедно гласове колкото всяка от тях. В Австрия тези тенденции отварят вратата на 39-годишния някогашен храненик на Йорг Хайдер, сегашния лидер на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе. Коментарът продължава така:

А може би Щрахе е готов да влезе в правителството? Това не е изключено. Според най-мрачните сценарии обаче този път не християндемократите, а социалдемократите могат да се подложат на крайно десните като стъпало към властта. Защото за тях като че ли най-важно е и новият канцлер да е пак социалдемократ, християндемократите да минат в опозиция, а Щрахе да се откажа от поста на външен министър. Приятелски взаимоотношения на парламентарно равнище вече има, твърдят посветени. А скрупули социалдемократите така и така нямат.

За гордост и себеуважение пък изобщо да не говорим

Regierungskrise in Österreich

Лидерът на социалдемократите Вернер Файман и Алфред Гузенбауер

горчиво констатира Вернер Пергер и дава пример с подмазваческото писмо, което лидерите на социалдемократите изпратили на 87-годишния издател на булевардни вестници Ханс Диханд, известен още като яростен противник на ЕС. В това писмо социалдемократите го уверяват, че в Австрия важните европейски договори занапред ще се ратифицират единствено след референдуми. Това намерение е отлична основа за коалиция с десните популисти, пише авторът и завършва така коментара си:

Този постдемократичен брак по сметка между крайната десница и бледата левица навярно може да се предотврати само от една авантюристична коалиция между християндемократи и зелени. Разбира се, стига да съберат мнозинство.

Подобно съдържание