1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Тежки времена настъпват за черноработниците

Европейската комисия залага на подобряването обмена на информация и опит, а също така на усиления контрол и на по-ниските непреки производствени разходи:

default

Полицейски и митнически служители проверяват за черноработници на един строеж в Германия

Има понятия, които в Брюксел са табуизирани. Когато еврокомисраят по социалните въпроси Владимир Шпидла говори за труда на черно, той предпочита да използва наименованието “нерегламентирана дейност”. Официално еврлокомисията дори определя труда на черно още от 1998 г. насам като “всеки вид платена дейност, която по същество не представлява закононарушение, обаче не е регистрирана от държавните власти”. Както и да се дефинира работата на черно, за Шпидла е настъпил вече моментът, Европа да се задействакато цяло против това явление. “Няма признаци феноменът да намалява”, казва чешкият политик, обяснявайки новите предложения от Брюксел. В сърцевината на най-новото съобщение от Комисията е, освен подобряването на трансграничния обмен на информации и опит между властите, също така и особено една пламенна пледоария за намаляване на непреките трудови разходи. Само така може трайно да бъде премахнат стимула да се работи на черно, смята Комисията. Тя предлага конкретно електронно обвързване в мрежа на директориите на държавите членки за социалното осигуряване, за да може да се отразяват по-последователно опитите за нарушения.

За действителните измерения на труда на черно в Европа има само приблизителни преценки. Това се дължи и на обстоятелството, че той се дефинира по разному в отделните страни. Преди всичко обаче и чрез непреки методи за измерване като установяването на потреблението на електроенергия, на парите в обръщение или също така от квотата на успешните внезапни проверки на работните места, не могат да се направят еднозначни изводи. Последната преценка на Комисията за отделните страни се отнася например за 1985 г. /в случая за Испания/ или пък за 2006 г /Португалия/. Най-разпространена според тези данни е работата на черно в България, където, както се твърди, тя съответства на 35 на сто от БВП. Очевидно европейските отличници са австрийците, където трудът на черно /за съжаление обаче през 1995 г./ е представлявал само един процент и половина от БВП, а от 2005 г. се наблюдавала лека негативна тенденция.

Относително голяма роля трудът на черно очевидно играе в повечето централно- и източно-европейски страни като Полша: 14 % от БВП/, Унгария и Латвия /с по 18 %/, Литва /близо 19 %/ или пък Румъния /16 до 21 %/. Позитивно се различават сред бившите комунистически страни Естония /6,1 %/ и Чехия с едва 0,6 на сто сред населението на трудоспособна възраст.

Очевидно твърде маловажна роля играе трудът на черно във Великобритания и Холандия с по два процента от БВП. В Италия обаче работата на черно според някои преценки достига 16 до 17 на сто от БВП.