1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Театрално странстване – Москов поставя “Одисея” в Дармщад”

Всекидневникът “Алгемайне Цайтунг” от Майнц помества следните бележки от Лена Лийдке:

Одисей гребе ли, гребе, само и само за да се движи напред: пътят е целта. Като фина дърворезба тласканият все напред излиза от собствената си сянка, бяга като преследван. При това съпругата му Пенелопа му е подарила толкова прекрасни карирани домашни пантофи. “В какво ли сбърках?” – в един глас се каят напуснатите по света. Одисей обаче продължава напред като любопитно дете, заплетен все по-дълбоко в смели въпроси, с отчаяното желание за безсмъртие в багажа си. Междувременно в небесата сред боговете се водят женски битки за надмощие.

Българският режисьор Стефан Москов, род. в 1960 г., е костюмирал телата на изпълнителите си в бяло като варосани и всичко по тях се клати и люлее. Премиерата на”Одисея” в Държавен театър Дармщад е замислена като театрално странстване. Москов, специалистът на нежните, поетични картини, на тихите преображения и пищната комедия, композира пътуването на античния мореплавател, с особено свободна трактовка на Омир.

С много енергия кентаврите танцуват степ, а Бог Посейдон дирижира мощна буря. Скоро немалко неща се пооплитат: появява се Едип и консултира Ахил, който не иска да направи нито крачка без майка си. Ботичели рисува, а Исус жестикулира. С последователно лаещ глас актьорът Матиас Лод изпълнява ролята на слепия поет Омир, безпомощно пълзящ върху труда си. Стефан Москов, оглавявал навремето в България един дисидентски куклен театър, води актьорите си като марионетки на невидими конци. Тъй като всеки изпълнител е символ за безкрайна редица от типажи, като че ли ги е изплюла интернет-търсачка, постановката, залагаща върху свободната асоциация, понякога изглежда обаче необятно разхвърляна като детска стая след отпразнуван в нея рожден ден.

Така например актрисата Габриеле Дрексел подпира главата си с ръка като вкаменилата се от много чакане Пенелопа и е едновременно и Хера, и нимфа, шлагерна певица и моряшка годеница. Напълно неизвестни и светкавично измислени прословутости като Абсурдис Безмислидис населяват приятно пестеливо декорираната от сценографа Леонхард Моис Капон сцена, по която между приятните, но и понякога наистина плоски шеги, може спокойно да се мореплавателства.

Одисей обаче, изпълняван превъзходно от Хуберт Шлемер като инатлив твърдоглавец, ще бъде пътник за вечни времена. Дори от затворническата килия на брака коварникът успява да отплава със силата на отчаянието: само и само да се махне. Пътят е целта!

Подобно съдържание