1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Театрална премиера на Димитър Динев във Виена

Младият австрийски писател от български произход Димитър Динев направи своя драматургичен дебют: в събота на сцената на виенския Академичен театър се състоя премиерата на неговата пиеса “Къщата на съдията”. Първите отзиви са благосклонни, но не безкритични:

Виенският Бургтеатър

Виенският Бургтеатър

Димитър Динев прави кариера, която прилича на приказка. Пристигнал като имигрант в Австрия през 1990, след един един роман и един сборник с разкази, написани на немски и оценени високо от критиката, сега той се изкачи на най-престижната виенска сцена и може дори да се похвали с приятелството на австрийския канцлер.

Пиесата му “Къщата на съдията”, една “трагична комедия”, написана по поръчка на реномирания Бургтеатър, е една объркваща парафраза на мита за минотавъра, поставена от швейцарския режисьор Никлаус Хелблинг. В пиесата на Динев критският цар Минос е “цинично западналият вариант на един идеал”, а неговият Дедал е бежанец от Балканите. В обширната рецензия на швейцарския в. “Нойе Цюрхер Цайтунг” се отбелязва, че това е един лабиринт от митологично оцветени актуални теми: Европа, капитализмът, отношенията баща-син, мизерията на работническата класа. “Дедал е бивш гастарбайтер, а Тезей, подобно на автора на пиесата, държи да бъде европеец. . . Действието, подплатено с меланхолична балканска музика, предлага от всичко по малко и дава възможност на актьорите да блеснат с играта си.” Рецензентът на “Нойе Цюрхер Цайтунг” смята, че постановчикът е направил всичко както трябва, а за самата пиеса отбелязва: “Който се осмели да навлезе в този лабиринт, винаги ще намери изхода от него.”

Според ДПА: “Премиерата допадна на публиката, която възнагради автора и ансамбъла с енергични аплодисменти.” Швейцарският вестник информира, че “австрийският канцлер, за когото се говори, че бил приятел на Динев, седеше на първия ред и накрая аплодира бурно”.

Но явно не всички намират изхода от лабиринта на Динев. Виенският в. “Стандард” пише, че “въпреки аплодисментите на публиката, премиерата оставя твърде много открити въпроси: кой е онзи, който се скрива в лабиринта – и защо”? Рецензентът е критичен и към работата на режисьора Хелблинг: “Той се опитва да разкърши и олекоти слабия сюжет с неговия застрашителен тоталитарен фон, но само отегчава и то колосално.” Театралният наблюдател на “Стандард” смята, че пиесата на Динев е твърде неясна и че дори не може да се разбере дали е комедия или нещо друго. В заключение той пише: “Динев, който е един великолепен прозаик, ще трябва да почака още за приема си в театралния пантеон.”