1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

С какво ще остане 2005-та в историята на Европейския съюз?

По традиция изпращането на старата година е повод за размисъл и равносметка. Отиващата си 2005-та оставя след себе си богатство от впечатления, отразяващи пъстрата хронология на събитията, случили се в Европа. Кои от тях ще останат трайно в паметта на европейците и няма да потънат скоро в забравата на времето? Коментар от Емил Попов

default

Една от водещите теми през изминалата година бе ратифицирането на Европейската конституция. Когато на 20-ти февруари почти 77% от испанците казаха “да” на предложения проект, изглеждаше че референдумите започват под щастлива звезда. Това впечатление се изпари на 29-ти май, когато от Париж дойде новината, че 55% от французите отхвърлят Конституцията. Конституционният проект претърпя своето Ватерлоо не къде и да е, а в страна, която е част от фундамента на европейската сграда. Всъщност на референдума във Франция се провали не самата Конституция, а Европа на бюрократичния елит, загубила връзка с проблемите на обикновения французин. Същото важи и за холандците, които на 1-ви юни с мнозинство от над 60% погребаха надеждата, че провалът във Франция ще остане по-скоро изключение. Макар че повечето от поданиците на кралица Беатрикс не бяха чели текста на Конституцията, те казаха своето “не”. И тук бе отречена не толкова самата Конституция, колкото една Европа, с която гражданите все по-трудно се идентифицират.

Макар и обременен с вътрешните си проблеми, Европейският съюз трябваше да продължи рискованoто начинание, наречено Източно разширяване. От гледна точка на България и Румъния 2005-та бе щастлива година. На 25-ти април бе подписан договорът за присъединяването им към Евросъюза, който гарантира най-късно на 1-ви януари 2008-ма те да станат част от Брюкселското семейство. Македония също ще запомни с добро 2005-та година. На 9-ти ноември Еврокомисията предложи, страната да получи статут на официален кандидат за членство в Европейския съюз. Срещата на върха на 15-ти декември в Брюксел одобри предложението на Комисията и така европейските перспективи на Скопие придобиха реални очертания.

Далеч по-проблематично се развиваха отношенията на Европейския съюз с Хърватска. Наложи се дори хърватите, които трябваше да започнат диалога за присъединяване на 17-ти март, да почакат да есента. Проблемът бе сътрудничеството с Хаагския трибунал. В крайна сметка на 3-ти октомври Хърватска заедно с Турция седна на масата на преговорите с Европейския съюз. И все пак проблемите между Брюксел и Загреб бледнеят на фона на сложните взаимоотношения между Брюксел и Истамбул. Макар и с “отворен край” преговорите за присъединяването на Турция са прецедент в историята на Евросъюза. За първи път сериозно се дискутира приемането на страна, чиято географска принадлежност към Европа се измерва с едва 3% от територията й.

Но Източното разширяване не бе единствената грижа на Европейския съюз през отиващата си година. Споровете около финансовата рамка за периода 2007-ма до 2013-та хвърляха дълго своята сянка върху европейския проект. Все пак в последния момент, в нощта на 16-ти срещу 17-ти декември, в Брюксел бе постигнат компромис. Макар че решаването на основния проблем, който засяга не толкова обема, колкото структурата на бюджета на Европейския съюз, бе отложено за 2008-ма, постигнатото съгласие дава повод за оптимизъм. Убеждението, че Европейският съюз не може да си позволи поредното фиаско, взе връх над националните разногласия. Така искрата надежда, дошла в последния момент от Брюксел, се сля със сиянието на празничните Коледни елхи.