1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

С какво се занимава европейският омбудсман?

Този въпрос си задаваха тези дни мнозина в Берлин, получили покана за участие в дискусия с Никифорос Диамандурос. Информация от Панайотис Копаранис.

default

Да засили доверието на гражданите в институциите на Европейския съюз – в това вижда основната си задача 64-годишният гръцки професор по политология Никифорос Диамандурос. Преди три години той беше провъзгласен за европейски омбудсман и досега е успял да посети в това си качество всичките 27 страни от ЕС. Разибра се, всеки път, както сега в Германия, Диамандурос използва случая, за да окуражава хората, да го търсят винаги, когато имат проблем с европейските интституции. Всяка година до него достигат около 4 хиляди оплаквания и те могат да се групират в четири категории:

Най-напред са класическите случаи на оплакване от административни неразбории. Хората се оплакват от това, че не са получили отговор на запитването си, който да ги удовлетворява като информация. Във втората категория попадат жалбите във връзка с процедурата по назначаване на работа в европейските институции. Третата категория оплаквания са тези, които идват от страна на по-малки фирми, недоволстващи от конкурсите за изпълнение на различни поръчки. Има и една четвърта категория, която включва всички онези молби за по-ясен поглед върху документите, издадени от ЕС, пояснява Диамандурос.

Най-много се оплакват испанците. Техните писма са 20% от всички, изпратени през годината до европейския омбудсман. Следват – германците, французите и поляците. Ако обаче се съди по брой на населението, най-големият брой жалби идва от малките държави като Малта, Кипър и най-вече Гърция:

И тук като в останалите държави хората се жалват от почти едни и същи теми. Има обаче една особеност, която всъщност се среща във всички страни от Южна Европа. Там хората негодуват най-вече от нарушаване на европейското законодателство в екологията, свързано с нарастващия туризъм, твърди Диамандурос.

Типични оплаквания има като цяло и в източноевропейските държави, преживели комунизма. В тези случаи става дума най-вече за изгубена собственост. Само че тук евроепйският омбудсман е напълно безсилен, тъй като това не са въпроси от неговата компетентност:

В посткомунистическите държави има по-толеми проблеми, които произтичат от ниското доверение на гражданите в държавните институции. Оттук и големият брой оплаквания, които се съмняват в решенията на съдилища и институции, казва Диамандурос.

Често той се занимава с оплаквания на емигранти или гастарбайтери, които се отнасят до нарушения спрямо европейското право:

Това са оплаквания, които са свързани най-вече с претенции за пенсии в някоя от страните на ЕС. Т.е. бивши гастарбайтери, които са се завърнали в родината си и искат да им бъдат признати там плащаните в чужбина, например – Германия, пенсионни и здравни вноски.

Какво може да нправи в тези случаи европейският омбудсман?

Аз информирам съответните национални институции за задълженията им, които произтичат от евроепйското законодателство и по този начин помагам на гражданите да получат онова, което им се полага, казва Диамандурос.

Най-големи шансове за успех имат жалбите, които са свързани с евроепйското законодателство. Но и в случаите, отнасящи се од националното законодателство, а това са две трети от оплакванията, омбудсманът би могъл да помогне. Той разпорежда проверка на случая, изпраща жалбите до съответните национални служби или препоръчва на оплакващите се граждани, към кого да се обърнат.