1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Същината на въпроса за атомната енергия

Вестник Зюддойче Цайтунг публикува статия, чието заглавие е игра на думи и приблизително може да се преведе като ”Ядрото на атомния въпрос.” Авторът Волфганг Рот разглежда перспективите пред атомната енергия. Предлагаме ви я с известни съкращения.

АЕЦ Щаде, която беше спряна от концерна ЕОН

АЕЦ Щаде, която беше спряна от концерна ЕОН

Дали разцеплението на атомното ядро все още има голямо бъдеще като един от стълбовете на енергоснабдяването? Дали то остава принудително без алтернатива в индустриалните държави? Дали е неизбежно в бързо развиващите се държави? И дали то отново ще стане приемливо дори и в Германия? Някои вече дори го знаят съвсем точно, те говорят за ренесанс на атомната енергия. Това е твърде прибързано, също толкова прибързано, кокото и присъдата на онези, които виждаха последната дума в един отказ от атомната енергия в срок от 20 години.

Трябва да се отчетат твърде много фактори. Един от тях е техническото развитие, което вероятно ще позволи един ден да се разработят реактори, годни да устоят на терористични нападения и на инциденти, водещи до радиоактивното замърсяване на цели държави. Необходима е също така техника, която да не прехвърля отговорността за стотици хиляди години на бъдещите поколения за осигуряването на ядрените отпадъци. Разработената от французите и германците нова серия реактори, известни с ЕПеЕр, все още не е пробива. Те намаляват вероятността от тежък инцидент, но те остават това, което застрахователите наричат непредвидим риск.

Планираният във Финландия ЕПЕЕР реактор в момента е единственият финансово осигурен ядрен проект в класическите държави на атомната енергия в Западна Европа. Русия, Китай и азиатските държави не се толкова въздържани. В Пакистан и Индия връзката с програмата за ядрено въоръжаване е явна. В далечни части на земята строежът на нови реактори е просто нерентабилен, а в големите членки на ЕС пък защото там има свръхкапицитети за производство.

Силен аргумент против атомните електроцентрали остава търсенето на складове за отпадъците. Темата предизвиква вихрушки дори и във Франция, която е дружелюбно настроена към атомната енергия. В СЩ съдът замрази изграждането на федерален склад в Невада, защото гаранцията за сигурност от 10 хиляди години му се видя недостатъчна. В ШВеция и Финландия плановете за изграждане на склад за радиоактивни отпадъци напредват без търкания. Иначе обаче комисията на ЕС стои на загубени позиции, когато подканва държавите-членки да побързат. Правителства, които вземат решения за определени места трябва да очакват голяма съпротива и загуба на гласове. Все още е табу темата за общи складове за няколко държави, което е благоразумно, защото неподходящи места ще останат извън обсъждането. Обаче никой не е обичан от народа си ако внася атомни отпадъци.

Това може да не остане завинаги така, защото възприемането на рисковете подлежи на промени. Колкото и несигурно да се оценява бъдещето на атомната енергия, толкова по-вероятна е една друга прогноза – със спадане на равнището на благосъстоянието и последиците от промяната на климата ще стане по-привлекателно, ако в Германия се удължи срока на годност на реакторите и дори само за да се спечели време и пари за насърчаване на възстановимите енергии. Това няма да е ренесанс, а само удължаване на атомната пауза. А поемане на дъх не е най-лошото защото енергийната политика е зависима от голяма издържливост.

Подобно съдържание