1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Съучастниците се измъкват

В предпразничната седмица двете най-обсъждани политически решения - промените в изборното законодателство и сделката за нова сграда на НАП - продължиха да събират критики. На темата в анализа си се спира Ясен Бояджиев.

default

"Измиването на ръце" като начин за измъкване

Може да е банално, но по Великден е трудно да се избяга от паралелите с евангелския сюжет. Най-силно набиващият се на очи паралел през Страстната седмица беше, че сред героите в сюжета упражняващите власт в България най-често са склонни да се идентифицират с управителя на Юдея Пилат Понтийски.

Серийно „измиване на ръцете”

Както се очакваше, в понеделник мнозинството на БСП, ДПС и някои моделирани от него „опозиционери” си гласуваха новите правила, които ще направят изборите още по-нечестни. След което всички вкупом се втурнаха да си измислят алиби. Всеки намери с кого да си „измие ръцете”. Премиерът си „изми ръцете” с ДПС. ДПС си „изми ръцете” с всички останали – на него работата му била в кърпа вързана и затова му било все едно.

Gebärdensprache, Ausstellung in Jena

Виновни са винаги другите

Президентът си „изми ръцете”, като върна по-високата изборна бариера, а за имитацията на мажоритарност каза, че била далеч от онова, което си представял. Депутатите от БСП обясниха, че всъщност тяхното предложение било по-различно, и си „измиха ръцете” с останалите депутати, които не го одобрили. Иначе всички си „измиха ръцете” с хората, които много искали да гласуват за лица.

Интересни са някои индивидуални обяснения. В телевизионно интервю гражданинът Румен Овчаров, например, изразява „големи резерви” по въпроса дали приетият мажоритарен елемент има реален смисъл и дали е съобразен с конституцията. В парламента обаче депутатът от БСП Румен Овчаров премълча тези резерви и безрезервно гласува "за".

Още по-мъчителна е съдбата на вечно разграничаващата се Татяна Дончева. Със същите резерви тя първо гласува срещу партийната линия, но после преспа една нощ, размисли и се поправи. Като в стария виц – имам свое мнение, но не съм съгласен с него.

Раздвоение на личността

Покрай сделката със сградата на НАП – поредния подарък за любимия напоследък „обръч от фирми” на ДПС – мнозина изпаднаха в тежко раздвоение на личността. В споменатото интервю, например, гражданинът Овчаров първо се застрахова, че не е запознат в детайли със сделката, след което сподели, че тя не е извършена по най-прозрачния начин.

Освен това още била в сила констатацията му отпреди две години, че "правителството е зависимо от икономическите интереси на една политическа сила и от неясни властови икономически центрове".

През цялото време обаче Овчаров ловко успяваше да забрави, че не е обикновен коментатор, а председател на парламентарната икономическа комисия, и като такъв не само би могъл, но е длъжен да се запознае в детайли и да търси сметка за подобни сделки, както и въобще за зависимостите на излъченото от парламента правителство.

Ein Polizeibeamter versiegelt eine Tür im Wohnhaus von Dmitri Kowtun

Масово заличаване на следи

От своя страна в друго интервю Татяна Дончева смело заяви, че сделката е откровено нарушение на Закона за конфликта на интереси, тъй като Ирена Кръстева я сключва с правителство, в което синът й Делян Пеевски е заместник-министър. И даже прогнозира, че Кръстева и Пеевски ще си имат проблеми с Наказателния кодекс, но за някакви други провинения. Колкото до самата сделка, виновни са някакви „групи по интереси”, партията няма нищо общо, категорична е Дончева, ловко забравяйки, че начело на правителството и засега единствен публичен защитник на сделката е самият лидер на нейната партия. Нещо като любимия на българската съдебна система „неизвестен извършител”.

Телом в коалицията, „душата в рая”

Накрая, без да се впускаме в подробности, да споменем дежурния разграничаващ се, най-големия майстор в измиването на ръце НДСВ. Колкото повече наближават изборите, толкова по-често НДСВ се разграничава. Каквото и да става обаче, НДСВ твърдо остава телом в тройната коалиция. Но се опитва да докаже, че „душата му е в рая”.

В края на мандата на днешните управляващи безобразията стават все повече и все по-грозни. По българска традиция вероятно отговорни пак няма да има – съучастниците усилено заличават следите и един по един се измъкват.

Редакцията препоръчва