1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Съспенсът на Слави

Да не подценяваме феномена "Слави" - поне на теория. В идеалния случай зад известното му лице ще се наредят опитни политици, активисти с кауза, експерти със знание. В лошия – ще си останем с лицето, пише Ивайло Дичев.

Не знам за гражданите, но за нас, изследователите на политическата култура, събитието предизвиква радостна възбуда: г-н Трифонов май най-после тръгна да трансформира медийната популярност в политическо влияние. За това впрочем го подканяха всички, откакто се хвана с референдума за мажоритарна избирателна система – излез на избори, поеми отговорност.

Защо се забави?

Първият въпрос е защо толкова късно. Трифонов отдавна громи политическата класа, сигурно помните, че първи въведе националистическите емоции в протестите през 96-а; той впрочем първи успя да превърне национализма в мега-зрелище. Според злите езици, просто рейтингът на предаването му спаднал и парата около референдума била, за да си върне няколко хиляди зрители и да сключи нов договор с бТВ. А една партийна формация щяла да го закрепи още за един сезон.

Редакцията препоръчва

Закъснение има и от гледище на общото развитие на медиите. Времето на телевизионните партии като че взе да отминава - последният голям успех отбеляза комикът Бепе Грило, основал движението си „Пет звезди“ през 2009. После Тръмп разгроми телевизията, подкрепен от сайтове, психолози и производители на фалшиви новини. Кой знае, може би г-н Трифонов има таен план за овладяване на интернет, макар че профилът му във Фейсбук е леко дървен.

Няма да е партия, а движение

Лесно е да се подиграем с решението на шоумена. На всички взе да омръзва популистката риторика: да изринем политиците, да намерим онова просто нещо, което хоп - анулира нещастията на последните 28 години и всички пеем. Или това, дето щял да събере умните хора, които седят неоценени край печката като едни Пепеляшки. Бас държа, че няма да е партия, а движение - нито ляво, нито дясно, разбира се патриотично, с млади и нови лица, със специална квота за успели българи в чужбина.

Загадъчният анонс в писмото на шоумена е също класически похват – казва се съспенс. Медиите послушно откликнаха, политиците вече коментират. Закачките и подигравките в социалните мрежи впрочем само допринасят за усилване на анонса. А събитие още няма. Изобщо не сме сигурни дали ще има политически проект, какъв точно би бил той - с Борисов, с патриотите, с Костов… Или пък мажоритарно сам срещу всички. Текат анализи за това кой всъщност е зад г-н Трифонов и кой му плаща. А ето нá, стоя в петъчната вечер и се мъча да гледам умореното му предаване в очакване да науча нещо за идеята - но водещият не отронва нищичко, освен няколко многозначителни намеци за референдума, несправедливостта, бТВ, политическата класа. И значи ще трябва да пусна телевизора и утре, и в други ден.

Време за реклами...

Bulgarien Slawi Trifonow in Sofia (BGNES)

Референдумът: много шум за нищо?

Здравейте отново. Ще ми се да погледна тази работа от по-сериозната страна. Защо тъкмо г-н Трифонов събра три и половина милиона гласа? Вярно, подведени бяха хората, че мажоритарно ще се избират „личности“; вярно – пяха им задушевни патриотични песни, громиха противниците на идеята със смешки. Но вижте: за електронното гласуване се произнесоха 2,5 милиона граждани, за атомната централа в Белене – само 1,4 милиона, макар че зад единия референдум стоеше цял президент, зад другия – мощният апарат на БСП.

Има ли кой?

Въпросът е кой изобщо може да има влияние днес в тази страна, където доверието към всеки и всичко спада неудържимо. Отвъд партийните апарати, субсидиите, парите на КТБ. Експертите не ги  обичат, защото създават усещане за малоценност у необразования народ; за съдиите чуваме или лошо, или нищо; на успешните бизнесмени завиждаме; хората от гражданския сектор са непоправимо окаляни като „грантаджии“; професорите ги разкарват като мечки по студията; журналистите служат на собственика си… Навремето от само себе си възникна Симеон Сакскобурггота: нищо не знаехме за политическите му възгледи, но пък се фасцинирахме от монархическия ореол - сянка на отминала слава. След него г-н Борисов рита футбол и се държи гаменски-мъжествено. Но не е същото, защото отзад е партийната машина на Цветанов.

Ivaylo Ditchev (BGNES)

Проф. Ивайло Дичев

Новата медийна среда направи така, че лицето заживява свой живот независимо от лидерските умения на конкретния човек. Известността сякаш няма съдържание: известният с това, че е известен, преминава с лекота от НПО към политиката, от политиката към университета, после му дават да води предаване, после се озовава в някаква комисия. Тъжно, но факт: медийното зрелище остана последен източник на легитимни публични лица. Някои виждат в това кретенизиране на публиката, аз бих разсъждавал по-скоро за колапса на обществените йерархии, предизвикващи едно перманентно късо съединение между гражданина и екрана.

За това, поне теоретически, не бих подценявал феномена „Слави“. Има ли някой в България, който да не го познава - и не само заради поомръзналото шоу, но и заради многобройните каузи, с които г-н Трифонов се е ангажирал от 89-а насам. Внушавайки ни всеки път, че го прави безкористно, защото „аз си печеля парите от друго“. Образ, при това доста успешен.  Вярно, само образът не стига, да станеш политически лидер - и Бареков го знаеха всички, пък виж каква фира даде. В идеалния случай зад известното лице ще се наредят опитни политици, активисти с кауза, експерти със знание. В лошия – ами ще си останем с лицето.