1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Съпротива срещу плана на Шарон

До лятото на 2005 г. трябва да приключи изтеглянето на израелските заселници в ивицата Газа, заяви Ариел Шарон. Заселниците обявяват решителна съпротива срещу неговия план.

Израелско селище в ивицата Газа

Израелско селище в ивицата Газа

Ривка Голдшмид живее в южната част на ивицата Газа. ”И през ум не ни минава доброволно да напуснем”, казва тя:

”Всеки министър-председател, който посегне на селищата, ще си загуби поста. Това трябва да се каже високо и ясно.”

Но как по-точно ще изглежда съпротивата на заселниците, това Голдшмид не казва. Израелските сили за сигурност се подготвят обаче за всички възможни вариенти. Не е изключено дори някое ново политическо убийство, казва бившият шеф на тайните служби Карми Гилон. Могат да се очакват терористични акции от страна на еврейските екстремисти.

”При тежка политическа криза стратегическият терор, за който говоря, казва той, може да възприеме най-различни форми, а до политическа криза сигурно ще се стигне. Всичко, което преживяхме досега, е нищо в сравнение с онова, което тепърва ще преживеем. Ще се създаде настроение, което ще подхрани почвата за войнствено настроените, а тяхното въображение и сега работи доста активно.”

Т.н. ”еврейски андерграунд” може всеки момент отново да се активизира, казва Карми Гилон. Това е малката екстремистка група, за която се заговори още през 80-те години. Гершом Горенберг от Йерусалим, журналист и публицист обстойно се е занимавал с въпроса, анализирал е малките отцепнически групи в периферията на израелската политика. Неговото заключение е, че еврейският андерграунд не е масово движение:

”Въпреки това, от друга страна, винаги е имало малки групировки от крайно екстремистки настроени израелци, които разгръщат пряка дейност срещу арабите. Най-крайният случай беше в началото на 80-те години, когато група от двадесетина израелци, повечето заселници на Западния бряг, създадоха организация, планираща нападения върху араби. След залавянето им се установи, че са замисляли да взривят Скалния храм, Харам ал Шариф в Йерусалим. От тогава насам не съм чувал за друга подобна групировка.”

Това обаче не означава, че еврейският андерграунд не съществува, подчертава Гилон. Може да се очаква, че екстремистите отново ще се активизират, ако усетят, че идеологическите им цели са застрашени. Гневът им може да се излее и върху палестинското гражданско население в окупираните територии. По-верятно е обаче еврейските екстремисти да вземат на прицел собственото си, израелско правителство. Така смята и Йезекил Вайн от правозащитната организация ”Бетселем”:

”В Израел със сигурност ще си стигне до политическо убийство. За това не е необходима голяма организация. И малка групировка е достатъчна, достатъчен е дори един-единствен заселник, който да извърши убийството. Тази опасност все още съществува.”

Горенберг също е убеден, че насилието сред радикалната десница в Израел ще се насочи по-скоро срещу израелското правителство, отколкото срещу палестинците:

”Не вярвам. Смятам, че едва ли ще има покушения срещу араби. Дори да има такива, преди всичко ще бъде направен опит да се предотврати изтеглянето на заселниците. През 1982 г. когато беше евакуиран Синай, стотици дясноекстремистки заселници се стекоха да се бият срещу войниците, за да предотвратят евакуацията. Много вероятно е това да се случи отново, в случай че правителството застави заселниците да се изтеглят. Реална е и опасността от въоръжена съпротива срещу армията."

Подобна съпротива ще настрои обаче мнозинството от израелското население срещу заселниците. Ето защо, казва Горенберг, той смята, че няма да се стигне до гражданска война. Въпреки това на Израел му предстоят трудни времена и жестоки вътрешни конфликти.