1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Съдбата на отвлечената в Ирак германска археоложка

Под заглавие “Кой ще помогне на помагащата?” седмичникът “Ди Цайт” помества следната статия от Матиас Гайс и Флориан Кленк за съдбата на отвлечената в Ирак германска гражданка Сузане Остхоф:

Сузане Остхоф

Сузане Остхоф

Това е първото похищение на германска гражданка в Ирак. И първата криза за Ангела Меркел като канцлер. Странно съвпадение. Човек може едва ли не да го помисли за нещо повече от трагична случайност. Може би става дума за терористично предупреждение по адрес на новата федерално правителство, чиято обявена цел, след разпрата за войната в Ирак да нормализира германско-американските отношения?

В деня преди първата й правителствена декларация на канцлерката не й оставаше почти нищо друго, освен да осъди отвличането на германската хуманитарна помощничка Сузане Остхоф и шофьора й и да отправи настоятелен призив към извършителите, да освободят жертвите.

Подобни призиви се разнасят и от Вашингтон, където външният министър Франк-Валтер Щайнмайер е на всътпителната си визита: “Върховен приоритет” имала физическата неприкосновеност на похитените. Върхэвен приоритет ли? – Ако трябва да се охарактеризират трескавите усилия на германската страна за освобождаването на Сузане Остхоф, тази формулировка може и да е уместна. В строгия смисъл на думата обаче не е. Защото и новото германско федерално правителство няма да позволи да бъде изнудвано. “Върховен приоритет” има поне от похищението на Шлайер в 1977 г. максимата, да не отстъпва пред политически изнудвачи.

“Който допусне грешка, отива на кино. Който си изпусне нервите, е мъртъв.” – така самата Сузане Остхоф оценява смъртоносните опасности в Ирак. Тя обладава здрави нерви. Може би твърде здрави. Може би е проявила и лекомислие. Още през лятото в иракския гр. Мосул тя е евакуирана от войници на САЩ, защото тръгва слух, че похитители от обкръжението на кръстника на терора Абу Мусам ал Саркауи са по дирите й. Сега от нея остана само този жесток стоп-кадър, на който баварката коленичи с вързани очи пред маскирани ислямисти, заплашващи я с гранатомет.

За иракчаните подобни похищения са отдавна вече част от всекидневието. Западни медии съобщават за отвлечени обикновено само тогава, когато потърпевши са чужденци. Сузане Остхоф е една от около 200 чуждестранни заложници, похитени от избухването на войната. 35 от тях бяха убити.

Сузане Остхоф, 43-годишна, археоложка, бизнес-консултант, майка на 11-годишна дъщеря, разведена съпруга на арабин от Йордания, се самоокачествява като “умерена мюсюлманка”, която пийва и бира. Не, не би искала да работи на касата в супермаркета на “Алди”, както уж й предложило семейството. Още на младини я влече като екскурзовод към Сирия, Йордания, Тунис, а също така и към Ирак. Научава арабски език /”задачата на живота ми”, както сама обяснява/ и се гордее с добрите си познания за арабското общество.

Още като дете осхоф поглъща историите от Вехтия завет и непременно се стреми да попадне по всички описани там места. Остхоф прави разкопки из пясъците, почиства буквално с пинсета и четчица шумерски селища в Ирак. Иска да превърне стари османски кервансараи в културни центрове, да помага на жените, да открива училища и средища за общуване, завързва контакти с арабски интелектуалци. Преди всичко обаче Сузане Остхоф се бори за оцеляването на измъчените от войната иракчани и съзнателно рискува живота си.

През пролетта на 2003 г., след избухването на войната в Ирак, тя е една от първите, отправили се по лошите пътища, по тайни бедуински пътеки, с камион, натоварен с лекарства, превързочни материали, болкоуспокояващи средства и хирургически инструменти към Багдад. По пътя си описва за медиите по сателитния си телефон с характерния си баварски акцент и другото лице на войната, информира за юноши с откъснати крайници, които просто седят край пътя и нямат болкоуспокояващи.

Като “герой не за пари” е удостоена от Зюддойче цайтунг с наградата Тасило за гражданска смелост.

Защо отвличат такъв човек? Какво искат да постигнат похитителите? От кризисния щаб в МВнР въ вторник дори не знаеха, зали отвличането е по политически причини или пък става дума само за пари. Видеокасетата, предадена в кореспондентското бюро на обществената телевизия АРД в Багдад и от която федералното правителство се призовава да преустанови всякакво сътрудничество с иракското правителство, съвсем ясно показва, че става дума за политически мотивирано отвличане.Наистина червено-зеленото федерално правителство отхвърли участието на Германия в иракската война и в хода на това отхвърляне дори постави на карта германско-американските отношения. Обаче Берлин впоследствие изрази готовност да участва в стабилизацията на следвоенен Ирак. Германската помощ за възстановяването на Ирак понастоящем е на стойност 200 милиона евро. Акцентът при помощите се поставя върху обучението на иракските сили за сигурност. Поради политически както и причини за сигурност това обучение се провежда не в Ирак, а в Обединените арабски емирства. 450 полицаи, сред които 30 телохранители, са обучени през последните две години от германски експерти там. Също в емирствата, с подкрепата на Бундесвера, са тренирали 250 иракски военнослужещи. Извън това ФР Германия предоставя материална помощ за възстановяването: камиони, тежкотоварна техника за мостостроенето, санитарни линейки и един лазарет.

Може би похитителите имат всичко това предвид, обявявайки края на всякакви помощи за условие за освобождаването на Сузане Остхоф. На това условие обаче, това изглежда сигурно, новото федерално правителство няма да откликне.