1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Съдбата на досиетата на КГБ в Русия

След разпадането на Съветския съюз през 1991 год. прословутата тайна служба КГБ само промени наимонавието си на ФСБ.При това адресът на тази организация на Лубянка звучи още по-страшно от "площад Дзержински", защото с Лубянка руснаците свързват целия ужас и на предшествениците на КГБ - ЧК, ГПУ и НКВД. КГБ започва да унищожава архивите си още много преди президентът Борис Елцин да ги отвори за обществен достъп. В нашщи дни, след като бивш полковник от КГБ стана президент на Русия заявление за достъп до архивите могат да подават самоонези лица, които сами са пострадали от репресии или пък техни роднини. Освен това право на достъп имат историци, които обаче се нуждаят от нотариално заверено пълноммощно от засегнатите, обяснява Никита Охотин, директор на програмата "Достъп до информацията" към правозащитната организация "Мемориял":

Охотин: "В последно време може да се наблюдава нещо ново: при досиетата, до които достъп беше разрешен още преди 10 години, се установява, че важни документи, присъствали в тях преди 10 години, вече ги няма. Те са извадени и унищожени под предлога, че са "малозначителни" или към тях нямало интерес".

Сътрудникът на "Мемориал" Никита Петров успява да документира това систематично унищожаване на архивни единици на съветските тайни служби. В своя меморандум от началото на 90-тегодини Петров бише за безпрецедентното унищожаване на досиетата на най-известните съветски дисиденти и лауреати на Нобелаво награда - Андрей Сахаров иАлександър Солженицин. С тях впчоме в КГБ се занимава цял специален отдел: само досието на Сахаров се състои от 300 тома. Един от парадоксите на 20-ти век е, че по историята на НКВД от 30-те и 40-те години са съхранени повече документи отколкото от следващите десетилетия. онова, което указът на елиц през 90-те години разрешава,отново се засекретява по времето на президента Владимир Путин.

Охотин: "В 1992 год., по време на процеса за противоконституционността на комунистическата партия, има голям брой разсекеретени документи с важни подробности по историята на репресиите. Съществуват освен това важни и строго секретни документи, предлагащи прецизна информация за това, как партията и КГБ са подкрепяли левия тероризъм на запад. Всички тези документи или копия от тях се намират в руския държавен архив посъвременна история и в продължение на няколко години бяхадостъпни за обществеността. През 2000-та година тези документи са засекретени. При това 30-те изисквани от закона годинина секретност са изтекли. Предприет бе опитът да се призове към здравия човешки разум. Всичко остана напразно. При това въпреки че много страници от тези "строго секретни" документивече отдавна бяха обществено достъпни, отчасти са публикувани, отчасти - преразказани. Архиварите на КГБ винаги излизат със заклинанието "Публикацията не е причина за разсекретяване."