1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Съветът на Европа осъжда в смекчена форма прстъпленията на комунистическите режими

След падането на Берлинската стена през 1989 , основаният през 1949 година Съвет на Европа , най-старата политическа организация на континента , получи нови импулси. Доаато преди се губеше до голяма степен в сянката на Европейската икономическа общност , след 1989-а Съветът на Европа се превърна в първата инстанция-събеседник за посткомунистическите правителства във Варшава , Букурещ или прибалтийските републи

default

�и. Сега в проекторезолюция за превъзмогване на престъпленията от времето на комунистическото господство Съветът на Европа се издънва във важни направления. Дали евродепутатите са куражлии само когато когато става дума да се критикуват нарушения на права на човека в днешна Русия , но не и когато става дума да се насочва ясен поглед върху собственото минало? Миодраг Сорич коментира:

Дали , така се питат мнозина , членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа си нямат други грижи?15 години след рухването на Източния блок депутатите осъждат сега престъпленията на комунизма.На пръв поглед тази резолюция идва малко късно. При повторно взиране резолюцията идва пък твърде рано тъй като се изрича с половин уста. Европейските депутати в Страсбург отново не можаха да се споразумеят , за организирането на международна конференция зе престъпното комунистическо годподство нито пък за изгражадането на музей за милионите жертви на комунизма , а изобщо да не става дума пък за евентуални правителствени стъпки срещу комунистически престъпления от онова време. Много депутати , на първа линия , но не само от Източна и Югоизточна Еврпа явно не искат да се задълбава в темата за комунистическите престъпления.Защо?От какво се страхуват такива парламентаристи? Дали от край на кариерата ако се отворят архивите на тайните служби? |Или от съдебно преследване ако сами са съедйствали за преследването на невинни хора?

Много , извънредно много членове на комунистически партии между Мурманск и София се боят от историческата истина като дявол от тмян.Те нямат истински аргументи .В най-добрия случай те се опитват да усукват нещата под претекст че чрез евенутално осъждане ,червената комунистическа диктатура щяла да бъде поставена на едно стъпало с фашизма. Като че ли биха могли да се претеглят , извинят или дори само обяснят страданията в едната и в другата диктатура.Депутатите от парлментите на държавите членуващи в Съвета на Европа , които не искат да се разгледат задълбочено престъпленията на комунизма злоупотребяват с копнежа на много хора за спокойствие. Много източноевропейци на драго сърце биха теглили черта под истината и ако зависеше от тях щяха да потулят престъпленията на комунистите под покривалото на историята. Който мисли по този начин не е разбрал същността на демокрацията. Демокрация може да избуява само там където се защищава човешкото достойнство , където отделната личност отговаря за делата си , също и в юридчески аспект.Или иначе формулирно който взима под закрила престъпници на едно господство и извинява престъпления на диктатори не е никакъв демократ. Съветът на Европа прави добре и е правилно че се занимава с комунистическото минало.Призракът на комунизма обаче далеч още не изцяло прогонен от Европа .Този призрак продължава да броди в президентските дворци на Беларус , в сръбските казарми , сред албанските власти , в руските редакции или в румънските тайни служби.Също и след края на Съветския съюз в много източноевропейски стрни продължава да живе “ хомо совиетикус” и с него и старите образи на врага , като НАТО или “Западът “ и финансираните от него неправителствени организации.