1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Събирачът на светове" от Илия Троянов - отзиви в германския печат

Германският ежедневник "Тагесшау" публикува материал за последния роман на Илия Троянов "Събирачът на светове", който наскоро получи наградата на Лайпцигския панаир на книгата.

Илия Троянов

Илия Троянов

„Събирачът на светове” от Илия Троянов сигурно не е исторически роман в тесния смисъл на думата, въпреки че действието му се развива през 19 век и е посветен на живота на историческа личност, британския офицер сър Ричард Бъртън, оказал, по всяка вероятност неоценими услуги на страната си като разузнавач и шпионин в нейните колонии. В романа не става дума конкретно за исторически събития. Онова, от което се интересува авторът, са животът и търсенето на идентичност между културите; животът на Ричард Бъртън е подходящо фолио за разработването на тази тема в различни варианти. Досегашното творчество на Илия Троянов варира същата тема. Писателят е роден в България, отраснал е в Кения, пише на немски език, дълги години е бил в Индия и понастоящем живее в Южна Африка. Троянов е приел мюсюлманската вяра и истински експерт по въпросите на културното усвояване и другостта.

Романът обхваща три съдържателно и формално много различни части. В първата от тях действието се развива в Индия, във втората – на Арабския полуостров, в третата – в Източна Африка; във всяка една от частите героят Бъртън е различен или пък, на моменти изобщо не се появява в романа. Една от слабостите на книгата е именно това, че на места авторът прекалено се задълбава в детайлни исторически описания и героят му остава на заден план. Но започне ли да чете, човек е безусловно увлечен. Главата, посветена на Индия, сама по себе си би представлявала много добър роман. Увлекателен, изкусно изграден разказ, който включително с амбивалентното поведение на героя вече съдържа цялата дилема на “събирача на светове”. Бъртън със страст се отдава на чуждата култура. Изучава езици, взема уроци при брамин, сляпо се доверява на индийските си прислужници и живее с бивша “девадаси” – обречена на бога жреческа куртизанка. Когато любимата умира, без той да е разкрил пред нея истинските си чувства, Бъртън изпада в психоза. Набавя си маймуни и се отнася с тях като с хора - те седят с него на трапезата му, а той уж изучава езиците им, избира си една от маймуните за любима и я обкичва с накити. Твърде откровена символика.

В главата за Индия гледната точка на Бъртън е конфронтирана по интересен начин от разказа на неговия слуга, в който става дума за амбициозен, професионален писар. Бъртън усъвършенства изкуството да се вживява в чуждата култура. Приема мюсюлманската вяра и бива обрязан, но поставя езиковите си умения и способността да се преобразява в услуга на британската корона. Преоблечен като персийски търговски пътник се сприятелява с местните хора, позволява да бъде заловен и измъчван от британците, когато групата е разкрита – не е ясно по какви причини, дали от солидарност с потиснатите или пък от страх, че ще бъде разкрит. Тази двойственост – от една страна, отдаденост на чуждата култура, от друга страна, злоупотреба с нея – откриваме и в частта за Арабския полуостров; Бъртън е предрешен като индийски мюсюлманин, който отива на хаджилък в Мека. Но тъкмо двойствеността на поведението му съставя може би централният проблем: да се разкрие вътрешния свят на героя е невъзможно, това би означавало да се разруши неговата загадка. Но независимо от всички слабости, които бихме могли да открием в “Събирача на светове”, това е един великолепен разказ.

Подобно съдържание