1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Сутрешен осведомителен бюлетин

Пекин:

В китайската столица днес приключва годишната сесия на Общокитайското събрание на народните представители. За пръв път депутатите приеха законопроект за частната собственост, поставящ я на равни начала с държавната. По този начин китайското ръководство се надява на повече инвестиции в това число и от чужбина. Критиците се опасяват, че по този начин може би се цели легализацията на приватизационни сделки, извършени непрозрачно или противозаконно. Освен това се прие и проектозакон за премахването на някои данъчни преференции за чуждестранните фирми в страната, като целта е да се избегне твърде голямата насоченост на Китай към износа.

Ню Йорк:

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад поиска официално да вземе участие в заседанието на Съвета за сигурност на ООН, на което ще бъдат гласувани санкции срещу Техеран. Думисани Кумало, председателстващият СС, заяви пред журналисти, че е получил писмо от иранския държавен глава, в което Ахмадинеджад настоявал да участва в още ненасроченото заседание и да защити позициите на страната си по ядрената програма. Регламентът на висшия орган на Световната организация предоставя възможност на представители на страни, засегнати пряко от проекторезолюция да участват в заседанието, но без право на глас.

Вашингтон:

Сенатът на САЩ отхвърли внесения от демократите проект, определящ краен срок за изтегляне на американските войски от Ирак.

Въпреки че демократите разполагат с мнозинство в Сената, проектът бе подкрепен от само 48 сенатори. 50 гласуваха “против” проекта, предвиждащ нотингентът да започне да се изтегля в продължение на 4 месеца, като процесът приключи до 31. март 2008 г. Белият дом бе предупредил, че ще наложи вето, ако мярката бъде приета от Конгреса. Междувременно президентът Дожордж Буш изрази задоволството си от отхвърлянето на проекта за изтегляне на контингента.

Вашингтон:

Ниските бюджети за отбрана на западноевропейските държави продължават да затрудняват операциите на НАТО предупреди върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Джон Крадък пред Комисията по въоръжените сили на американската Камара на представителите.

Генералът отбеляза още, че новите членки на алианса от Източна Европа изпитват трудности при изпълнението на искания за разходи въпреки проявявания голям ентусиазъм по отношение на НАТО.

Будапеща:

След мирни антиправителствени протестни действия в унгарската столица снощи избухнаха стълкновения между полицията и няколкостотин демонстриращи от крайната десница.

Тълпа младежи се събра в централната част на Будапеща с искане да бъде освобед мъж, задържан във връзка с антиправителствените протести през септември м.г. Полицията използва водни струи и сълзотворен газ за разпръскване на демонстрантите, хвърлящи камъни срещу служителите. Пострадали са паркирани в центъра на Будапещ автомобили, както и някои журналисти, атакувани от демонстрантите.

Берлин/Варшава:

Днес в полската столица Варшава пристига германската федерална канцлерка Ангела Меркел за разговори с президента Лех Качински и с премиера Ян Качински.

Меркел ще се опита да изглади отношенията между Германия и Полша, във връзка с още непроодляните исторически спорове, ще обсъди бъдещето на Европейската конституция и въпроса за разполагането на част от американската противоракетна система на полска територия.

Потсдам:

Министрите на околната среда от групата Г 8 на най-развитите индустриални страни и колегите им от страните, намиращи се на прага на индустриализацията като Китай, Индия и Бразилия обсъждат в главния град на германската федерална провинция Бранденбург мерки в защита на световния климат. Срещата се ръководи от германския федерален м-р на околната среда Сигмар Габриел като представител на германското председателство в Г 8. Преди започването на срещата министър Габриел издигна искане за по-активно международно сътрудничество за намаляване на емисиите от парникови газове.

Вашингтон:

По данни от правителството на САЩ тази зима е била най-топлата от 1880 г. насам, когато са започнали редовните замервания. Температурите на северното земно полукълбо между декември и февруари са били с 0,72 градуса по Целзий по-високи от средностатистическите, се казва в доклада на Националния институт по океанография и атмосферата. За затоплянето е допринесъл и феноменът Ел Ниньо над Тихия океан.