1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Суджуците на властта

Сблъсъкът между ГЕРБ и БСП за новата антикорупционна агенция не е от загриженост как по-ефективно службата да се бори с корупцията. По-скоро се води битка кой да контролира новия орган, пише Полина Паунова.

Само в един ден координирани медийни изяви на ГЕРБ на тема новия антикорупционен орган показаха, че през предстоящия политически сезон темата ще бъде от съществено значение. От една страна управляващата партия похвали и лансира своите текстове чрез вносителя им – министъра на правосъдието Цецка Цачева, а от друга – разкритикува идеите на БСП, които левицата възнамерява да внесе тази есен в парламента. В ролята на говорител влезе председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

В предходните дни пък левицата показа, че темата ще бъде от съществено значение и за тях. И двете партии твърдят, че именно новият антикорупционен орган е основна част от станалата вече прословута съдебна реформа, която, според системните играчи на терена, трябва да преформатира всичко друго, но не и да преразгледа правомощията и отчетността на главния прокурор.

На пръв поглед сблъсъкът между управляващи и опозиция изглежда съвсем в реда на нещата, даже може да бъде разбран като необходим. По-задълбочено вглеждане обаче разкрива една коренно различна картина: на този етап и БСП, и ГЕРБ представят идеите си много общо, без да се получава дебат или сблъсък. Разговорът по същество е заменен от задочни спорове, а детайлните различия по философията на закона са заместени от изреждане на идеи в нестроен ред пред сънени водещи на сутрешни блокове. Обвинения, разбира се, се сипят и от двете страни, като партиите взаимно се обвиняват в едни и същи грехове. 

Чий да е новият антикорупционен орган?

И ГЕРБ, и БСП са концентрирали усилията си в ръководството на новото звено. Управляващите настояват то да се гласува от Народното събрание, а БСП (които отскоро имат президент) смятат, че за да бъде независим председателят на антикорупционния орган трябва да се посочва от държавния глава. В превод: и двете формации дори не се опитват да скрият зад формални аргументи желанието си новата агенция да бъде на тяхно подчинение. Защото опитът им във властта показва, че контролът над подобна служба означава и контрол над политическия противник, както и над съюзниците.

Това се крие и зад предложенията новият орган да подслушва, или пък да води самостоятелни разследвания, макар конституцията да не позволява подобна дейност. Знанието, че овладяването на срамните тайни, които носи със себе си всяко управление, обяснява и защо всеки иска да си осигури контрола над тях. 

Далеч по-интересен обаче е друг момент в проектите на БСП и ГЕРБ  – анонимните сигнали. От една страна социалистите бързо са забравили съпротивата си в предишния мандат срещу подобен законов текст в проекта “Кунева”. Много разсеяно и забравили всички свои аргументи против "доносите" (както ги наричаха само преди година), представителите на левицата допускат в своя вариант новото звено да се занимава именно с анонимни сигнали. 

Анонимни сигнали vs. анонимни медии

Явното противоречие провокира както Цецка Цачева, така и Цветан Цветанов да напомнят на Нинова и компания яростната им съпротива срещу сходно предложение в неприетия от миналия парламент антикорупционен закон. И двамата определиха тази практика едва ли не като позорна и се разграничиха от нея. И това би било похвално, ако в проекта на ГЕРБ не присъстваше текст, според който бъдещият антикорупционен орган ще може да се самосезира по неподписани сигнали в медиите и да прави проверки.

Ако идеята на БСП изглежда като откровен опит за скалъпване на обвинения и проверки, целящи вероятно публично опозоряване, то текстът, лансиран от ГЕРБ и промушил се незабелязан през дебатите по закона досега, си е съвсем истинска подготовка за дирижирани акции срещу опоненти на властта. Крайният резултат от това ще бъде същият, както и ако беше приет проектът "Кунева", регламентиращ анонимките.

Bulgarien - Parteivorsitzende der großen Parteien - Kornelia Ninova und Byko Borissov (BGNES)

И управляващите, и опозицията нямат нищо против "анонимките"

Ако доскоро флашките се появяваха услужливо в джоба на някой политик, напр. Яне Янев, вече подобни говорители в услуга на властта не са необходими. Тази задача ще изпълняват медиите, пропадащи всяка година в международните класации за свобода на словото. 

Да назовем целта

Ето защо споровете между управляващи и опозиция, които в последните 10-ина дни запълват политически празнини, не са спорове по същество. Те са спор по технологията на упражняване на властови рекет. Дебатът не е за функционирането на нова антикорупционна агенция, която да разкрива корупция, а за това кой да пише в тефтерчето на новия "Златанов". И в чий джоб да се съхраняват тия записки.

Изводът може да бъде само един – антикорупционният орган не просто няма за цел да бори корупцията (нито във варианта на ГЕРБ, нито в този на БСП). А по-скоро обратното - да продължи покровителството на корупцията. Нещо повече – желанието въпросното звено да бъде представено като съществена част от съдебната реформа е само поредното доказателство за тоталния отказ да бъде реформирана прокуратурата. Защото антикорупционният закон може да не бъде приет (какъвто сюжет вече гледахме в предишния парламент), но държавното обвинение винаги може да прати някое дело за “суджуци” в Спецсъда. А суджуци крие всяка от системните партии.