1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Страх и тирания

Репортаж на Ева Корел от радио Берлин-Бранденбург за едно посещение в китайската провинция Синцзян, известна още като Синцзяно-уйгурски автономен район и населявана предимно от мюсюлмани от туркски произход

Уйгури-мюсюлмани по време на петъчна молитва

Уйгури-мюсюлмани по време на петъчна молитва

Ходжата в стария град на Кашгар трябва да разчита на силата на гласа си, защото властите забраняват инсталирането на високоговорители. Китайското правителство подлага на строг контрол мюсюлманските си поданици още от преди 11-ти септември 2001-ва.

.....

Кой да бъде допуснат до медресето към Ислямския колеж в главния град на провинцията Урумчи, се решава от комунистическите власти. Университетът се финансира от Държавния съвет в Пекин и е единственото висше религиозно училище от този вид. В него се обучават ходжите за всички джамии в Китай. При това по комунистически учебни планове, пояснява директорът на института Ма Хончан:

Ма:

”Една трета от учебния процес се състои от политически лекции. Към тях спадат теориите на Дън Сяопин, както и националната политика политика по отношение на вероизповеданията и малцинствата. Като релитиозно училище, ние считаме, че задачат ни е, да възпитаваме учениците като вярващи, обичащи отечеството си и не извършващи нищо, което да заплашва неговата стабилност”.

.....

Синцзян означава ”нова граница”. Уйгурите са потомци на номади от туркски произход, приели исляма през 10-ти век. Гр. Кашгар е, така да се каже, най-западният бастион на комунистическата империя. В северна посока шосето води към Киргизстан, в южна – към Пакистан. Има и тясна гранична ивица с Афганистан, страната, която след войната срещу талибаните придоби по-голямо значение за Пекин. Тъй като талибаните осигуриха на пекинския режим оправдание за кампанията му срещу уйгурските движения за независимост. Емигрантски организации като Ислямското движение за Източен Туркестан бяха заклеймени като терористични организации. Шефът на Компартията в провинция Синцзян Ван Лекван твърди, че те са изнесли борбата си и извън границите на Китай:

Ван:

”Разполагаме с убедителни доказателство, че Ислямското движение за Източен Туркестан е участвало в терористична дейност. По време на войната в Афганистан то е било част от мрежата на Ал Кайда, близо хиляда негови членове са били обучени от талибаните и са воювали рамо до рамо с тях. Други са били изпратени обратно в Китай, където извършват терористични актове. В арсеналите им конфискувахме общо 6 хиляди ръчни гранати, а също така взирвни вещества и други оръжия”.

За пекин това е достатъчно оправдание, всяко изказване в полза на уйгурската култура и религия, да бъде заклеймявано като ”сепаратизъм” и наказвано като ”терористичен акт”. Китайските цензори контролират строго историци, както и е страдни певци, даже вече публично са изгаряли книги, съобщава Никола Бекелен от правозащитната организация ”Хюман райтс ин Чайна”:

Бекелен:

”След 11-ти септември Китай се опитва да изтрие от лицето на Земята уйгурската култура. Защото правителството гледа на тяхната културна идентичност като на заплаха и почва за стремежи към независимост. Поради това контролът над културата и религията е безмилостен. Няма абсолютно никакви независими религиозни движения или дейности извън държавния контрол.”

.....

В Кашгар не само гласът на ходжата звучи приглушено. Мнозина уйгури отказват да изучават езика на китайските окупатори. Като например Мухамад, който ни покани в дома си в стария град. Тъй като да се разговаря с журналисти е опасно, той ни убеди на няколко пъти да сменяме такситата, за да отърсим евентуална ”опашка”.

......

Мухамад е строителен работник, останал без работа, след като хан-китайски предприемачи запрочват изцяло да променят облика на Кашгар. Скоро и неговата къща трябва да бъзе жертвана в името на манията към модернизация на комунистите. Вярващият мюсюлманин намира утеха в петъчните молитви в близката джамия Ид Ка. Ала настроението в джамията се изпълва с напрежение, когато разговорът се завърта около религията.

....

”По-добре не питайте!”, просъсква нервно преводачът. Страхът от китайските шпиони се долавя навсякъде. Който се оплаква, бързо се озовава зад решетките. ”Еле”, студент по специалност ”английска филология” и според собствените му думи ”модерен мюсюлманин”, гледа на икономическия прогрес със смесени чувства:

Еле:

”Аз съм мюсюлманине, обаче не съм много религиозен. За вярващи средата тук не е добра, религията не помага. Но мразя, че те разрушават града ни. Небостъргачи, магистрали, къде остава традиционният Кашгар? С техните пари те постепенно разрушават културата ни.”

.....

Кварталът източно от джамията Ид-Ка се променя изоснови. Не негово място се изгражда модерен търговски център. Разбира се, строителният предприемач е китаец. Местното уйгурско население е изселено.

Собственик на хотел:

”Те всичките сега живеят далече извън града, получиха минимални обезщетения и вече не могат да си позволят да живеят в Кашгар” – обяснява собственикът на хотел Ноор-Биш, останал засега неразрушен. В Пекин обаче са подготвоне мащабни планове, чиято цел е Кашгар да се превърне в търговския център на Централна Азия. Зона за свободна търговия със сеседните страни си поставя за цел, да облекчи транспортирането на енергия, суровини и други стоки. Търговецът-уйгурец Тегуте Корбан обаче се съмнавя, че той лично ще има печалба от това. Както и мнозина свои сънародници той е неграмотен:

Корбан:

"80 на сто от нас не говорят китайски. Естествено, че мразим китайците. Ама това е по-добре да не го казвам на глас! Все едно, дали ги обичам или не. Тук на власт е комунистическата партия."