1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Стратегиите на Мароко срещу терора

С всички сили Мароко се опитва да отърси от лошата си репутация като износител на ислямски терористи. Двойната стратегия на правителството протича под знака на репресиите и подобряването на социалните условия. По отношение на репресиите всичко протича планомерно, но в социално отношение нищо не се е променило досега. Повече информация – от Рюдигер Маак в Рабат:

След атентатите в Казабланка 2003 год.

След атентатите в Казабланка 2003 год.

Когато някогашният държавен секретар на САЩ Уилям Бърнс преди известно време посети столицата на Мароко, той отреди само добри думи за сътрудничеството с кралството:

“Сътрудничим си в сферите на обмена на информация от взаимноизгоден интерес в борбата срещу екстремистки и насилствено действащите терористи, при наказателното преследване и съдопроизводството, както и в борбата срещу финансиращите терористите”.

Американците са особено доволни, че в световната борба срещу тероризма официално Мароко е твърдо на тяхна страна: марокански следователи разпитват в Гуантанамо или изтезават хора, отвлечени от службите на САЩ и откарани в Мароко.

На 16-ти май 2003-та год. едновременно детонираха няколко бомби в града с милионно население Казабланка. Оттогава насам и мароканците са наясно с нещо, в което дълго време не вярваха: че са в центъра на ислямисткия тероризъм, казва журналистът Абубакър Джамай:

“За властимащите в Мароко това бе истинска плесница, че малоканското общество може да роди такъв ужас. Дори и да е имало подкрепа от чужбина, всички атентатори са от едно и също бедно предградие, предградие, което е доказателство за поражението на държавата”.

Държавата не се примири с това поражение: мароканските властници се опитаха да представят пред обществеността един вид двойна стратегия за справяне с терора. От една страна с непоклатима сурвост, а от друга – с подобряване на социалните условия. Непоклатима суровост означава не само да се изтезава по поръчка на американците, а и да се арестува наред.

“Живеем сега в мизерия. Това казва достатъчно. Имам две деца. На пет и на четири годинки. Не мога да ги пратя на детска градина, защото нямам пари.”

Жената на Ал Мяои вижда мъжа си по един път на няколко седмици. Той е бил имам на нелегална джамия и сега е в затвора за десет години. Той бил осъден заедно със стотици други брадати мъже след атентатите от 16-ти май, въпреки че по това време вече е бил арестуван. Масовите процеси нямат нищо общо с правовата държава. Често няма никакви доказателство, полицейските протоколи са примитивно подправени, пред съд са изправени над 1300 души. Резултатите са нищожни, чуждестранните експерти са ужасени от дефицита на професионализъм сред мароканските следователи.

“Проблемът след атентатите в Казабланка е, че органите за сигурност на успяха да задържат истинските фигури зад кулисите. След 16-ти май всичко тук бе прочесано, но бетонната върхушка не бе разбита”.

Професорът-политолог Мохамед Дариф се занимава от близо 20 години с ислямските екстремисти. Навремето крал Хасан разчита на екстремистите в борбата срещу левицата:

“Салафизмът бе дълго време подкрепян тук в Мароко”.

Крал Мохамед е по добрите вести: той често и с удоволствие говори по социалните въпроси. Съществува една програма “Мароко без слъмове”, както и съвсем нова инициатива за борба срещу бедността. Ала успехите са тънки. Наистина слъмовете се заместват със социални жилища и се предлагат по-често от преди курсове за ограмотяване. Ала през последните години мизерията в Мароко по-скоро се увеличава отколкото да намалява.

Вместо това държавата преследва ислямистите, мнозина от които живеят в слъмовете, пояснява журналистът Джамай.

Държавата мъсти не само на ислямистите, които толерира и тайно окуражава с години наред. Тя си отмъщава и на семействата: на децата на обвиняемите са отнети семейните книжки и личните карти, така че майките им вече не могат да ги пращат на училище. Тези деца вече не съществуват за държавата.

“Ако някой узнае, че съм жената на осъден като терорист, тогава край на всичко. Това е просто кошмар. Казват, че децата ми са деца на терорист. Междувременно вече има хора, които проумяват, че тези хора лежат невинни в затвора.”