1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

"Страстите Христови"

От векове насам християните, опирайки се на Библията, твърдят, че евреите били виновни за смъртта на Исус. Християнският антиюдаизъм черпи изключително от изявления, съдържащи се само в Евангелието на Матей, които нямат обаче историческа стойност и които представляват най-вероятно вторично образувание с ясна теологическа насоченост.

Като вярващ юдей, историческият Исус спори с първосвещениците по вярното тълкуване на Тората, Петокнижието. Той не предоставя аргументи за антиюдейски чувства. Той просто отразява вътрешноюдейските търкания. Едва след окончателното откъсване на християнството от юдаизма към средата на 2 век, библейските изявления за евреите започват да получават антиюдейски прочит - една фатална херменевтика, която си остава популярна до ден-днешен.

Не на последно място под впечатлението на Холокоста, християнските църкви се сбогуваха с теорията за колективната еврейска вина за смъртта на Исус. В католическото пространство преосмислянето започна с решенията на Втория ватикански консил от началото на 60-те години.

Само че това прозрение все още не е проникнало във всички християнски църкви, да не говорим за сектите. Християнският антисемитизъм, особено в Източна Европа, далеч не е преодолян. В някои католически кръгове на Полша и Унгария омразата към евреите, като "богоубийци", все още е жива. Същото може да се каже и за американската католическа секта, към която принадлежи режисьорът Мел Гибсън.

Още преди една година неговото фундаменталистко разбиране на Библията вдигна шум в американските медии; стигна се до един вид "Kulturkampf" между изповядващите евангелистки направления две трети от американците и еврейски групи. Сега могъщите еврейски организации в Америка заявяват, че филмът на Мел Гибсън "Страстите Христови" отново дава храна на тезата за колективната вина на евреите - въпреки упоритите опровержения от страна на Гибсън.

В своя двучасов филм американският режисьор предлага на публиката оргия от кръв и насилие. Мел Гибсън бил казал, че който не може да понася изобразяването на насилието, може спокойно да си излезе. А най-добре е човек изобщо да не се захваща да гледа това кръвопролитие; още повече, че филмът не казва нищо съществено по въпроса за връзката между вина, жертвеност и спасение. Тази централна тема на всички религии изобщо не се поддава на филмова инсценировка.